Начало / Любопитно / „Макс. Всичко на макс” от Юлия Спиридонова – Юлка (анотация и откъс)

„Макс. Всичко на макс” от Юлия Спиридонова – Юлка (анотация и откъс)

В романа главният герой изминава дълъг път, изпълнен с драматични, но и комични ситуации, за да стане накрая истински мъж. А за да станеш истински мъж, оказва се, не е задължително да си правил секс на петнайсет. Но е задължително да се влюбиш истински.
Според самата Юлка е нелепо, че у нас се смята за нередно да пише за секс в книгите за тийнейджъри – за разлика от световната юношеска литература, където това е факт от близо четирийсет години, а и повече:

За мен е по-странно, че с годините темата става все по-завоалирана и все повече табу. Най-нелепото е, че именно хората, които се възмущават така усърдно, размятат по къщите си „медицински“ списания, имат специални канали на телевизора, да не говорим за онези филми на компютрите им. А аз трябва да се чудя какво да казвам на моите деца (които още са далеч от тийнейджърството), като се върнат от гости и ме питат това какво е, онова какво е, ама защо… Или какво точно правят този чичо и тази леля на билборда пред нас. Искам децата да не смятат секса за нещо мръсно, забранено и дори ужасно. Или пък за нещо смешно. Или че трябва са се случи на всяка цена.

–––––––––
Стига глупости. Да се хващам на работа. Трябва да си намеря лошо момиче. Такова, на което не му пука обичам ли го, или не го обичам. Писна ми от нашите лигли!
А къде има лоши момичета? В нета!
Ще се регистрирам във „Фани ме.ком“ (не знам дали сте го виждали, дано не ви се налага).
Дали да си сложа снимка? Леле, ами ако ме види някой от даскалото? Веднага ще ме качат във фейса и за няколко секунди ще разбере целият свят.
Качих си една снимка, на която косата ми пада през лицето и яко забивам с китарата. Въобще не се разбира, че съм аз. Обаче се вижда, че съм як пич.
Какъв ник да си сложа? Хм.
Руди?
Да, Руди.
К’во се хилите, бе! Точно така се чувствам – като плъх, удавен в кенефа. И после напикан.
Честит ми нов профил. Руди, на 16 г. Какво търся? Секс? Няма какво да увъртам. Това и написах.
Сега ми остава да чакам. Докато чакам, мога да разгледам наоколо. Леле! Тия к’ви фейсове имат, не е истина! И защо всички мацки си правят устата на кокошо дупе? Така вика дядо ми:
– Значи, когато на баба ти устата е на кокошо дупе, лошо ми се пише.
Баба ми така си стиска устата, като е ядосана.
Тези мацки тук не ми се виждат много ядосани. Някои са доста голи, а са много малки, бе! Тия родители нямат ли?
Ами ако ме налазят сега точно такива? Я да променя профила. Така. Ще напиша „секс с опитни партньорки“.
Това е по-добре. Аз да не съм педофил?
Якс! Ами тези тук? Какви са тези мумии? Тия са по-стари от майка ми, братче! Леле, как не им пука. Ами ако имат деца и децата им влизат в сайта, а?
Сега ако ме нападне някоя лелка? Или още по-лошо. Баба!
Айде пак, сменяй профила. „Секс с опитни млади партньорки“.
Хм, не знам…
Всички се мислят за млади. Той и дядо ми си мисли, че е млад. Бил само на шейсет и пет години. Е, няма такъв смях! Сигурно се сравнява с Бабчето (другата ми баба), тя е много по-стара.
Я сега да огледам и конкуренцията в сайта.
Абе, тия са страшни смешници! Качили са нек’ви снимки на фитнес маниаци. Така всеки може.
Мен маниаците не ме кефят. Ега ти хапчетата. По цял ден блъскат железата в залите. За к’во?  За да станат като човече, направено от наденици. Когато бях малък, баща ми правеше човечета от какво ли не – от кестени, от киб¬ритени кутии. Даже от разни неща за ядене, от хляб и дори от наденици.
Щото бях адски злояд.
Заради тия помпи огладнях. Щото се сетих за Наденичко.

***

Цял ден си намирах работа, за да не проверявам „Фани ме“.
Изкарах няколко сола на китарата, набутах всичките си дрехи в гардероба, подредих си дисковете и списанията, обаче ме домързя да избърша праха. И баща ми много мрази да бърше прах. Не че се вижда. Личи само като вдигнем завесите. Ама ние не обичаме да е светло.
Пък майка ми… Ако я видя да бърше прах, сигурно ще умра на място.
С баща ми от време на време пускаме по една прахосмукачка и това е. Понякога викаме жена да изчисти професионално. На Бабчето й е трудно да чисти, има артрит (това е болест на ръцете), защото е била челистка.  Ако не знаете к’во е това, гугълнете го, ега ти. Като не беше толкова стара, преподаваше в консерватория в Рим.
Жалко, че вече не живее там! Можеха да ме изпратят при нея и да рутя италиански мацки. Когато се върна в даскало и кажа на пичовете, че съм минал поне една италианска мацка, знаете ли к’во ще стане? Кой е най-велик, а? Бате ви Макс Пейн.
Въодушевих се прекалено и паднах от леглото. Леле, какво е това отдолу? Мръсни гащи и чорапи, опаковки от шоколадчета, я, къде бил оня диск на Deep Purple, дъртият се уби да го търси! И всичко това, омотано в кълба прах.
К’во сега, решихте, че с баща ми сме ега ти мърльовците. Не сме. Обаче сме мъже. А мъжете не се занимават с такива неща (Бабчето, както вече казах, не може да ни помогне).
Само че някой е забравил да уведоми майка ми за това. Тя у нас си идва като на гости. Даже не яде, защото винаги е на диета. Най-големият й страх е да не напълнее. Не знам защо я е шубе толкова, като оперните певици по принцип са си дебели.
К’во да ви кажа. Без нея сме си по-добре. Голяма истеричка е. От нищо запалва и почва да крещи. Или се лигави, или крещи. Когато бях малък, лиготиите й минаваха. Държеше се с мен, сякаш съм й домашен любимец. Особено ако някой кажеше, че съм много сладък, красив или умен. Тогава се сещаше за мен и започваше да ме лигави.

„Макс. Всичко на макс“ тук

Книги от Юлия Спиридонова – Юлка тук

Прочетете още

220108_b

Как да станете гений!

Излезе една много полезна и забавна книга – „Енциклопедия за гении“ (изд. „Книгомания“). Придобийте ПЕРФЕКТНА …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.