Людмила Еленкова
Двусмисленото заглавие и находчивата корица на ”Американски дервиш” намекват за противоречива книга. Читателят не остава разочарован, макар и връхлетян от нова упойваща доза “модерен суфизъм” , особено трайна след “Любов” на Елиф Шафак и нароилите се в нейния полъх издания.
Това не е притча. То е живот – история за единайсетгодишно пакистанско момче в САЩ през 1980г. когато еуфорията на дебата Джими Картър – Рейгън предопределя съдбата на поколения мюсюлмански емигранти. Това е драма за цивилизационния избор – на жена, влюбена в евреин; на общност, отвърната от предците си ; на индивидуално съзнание израстващо в опит да премине всички граници.
Силно автобиографична , въпреки религиозния мотив – светска по своя характер , историята се завърта и пада в една болезнена реалност , осъзната през призмата на най – възвишените суфистки идеи.
Дебют за Аяд Актар, сценарист и драматург от пакистански произход, повлиян по собствените му думи , от “чувствителността на еврейски писатели “ като Сол Белоу, Филип Рот и Уди Алън. Докато пише , непрекъснато слуша Бетовен.
Неизбежна е алюзията с Халед Хосейни За разлика от “Ловецът на хвърчила “ обаче , тази книга се чете не със сълзи на очи, а с душа пълна с разум.
”Американски дервиш” тук