10 масово надценени книги

28.05.2012 Критика

Много често дадена книга, филм или песен, са определяни за класически като им се отделя голямо внимание, без ясни критерии. Порталът flavorwire.com показва 10 книги, които са масово надценени. Редакцията държи да отбележи, че списъкът не определя изброените произведения за лоши. „Това са добри книги, но са получили далеч повече внимание, отколкото заслужават”, заявява редакцията на сайта. Творбите не са класирани под определен ред.

1. „Спасителят в ръжта” от Дж. Д. Селинджър. За тази книга се твърди, че трябва да бъде прочетена в точното време – момента на съзряването, изпълнен с вътрешно объркване и страдание. Това обаче не ни помогна, за да я разберем по-добре. Произведението продължава да изглежда като оплакването на някакъв раздразнен тийнейджър, който обяснява какъв е неудачник.

2. „Бдение над Финеган” от Джеймс Джойс. Достатъчно е да си прочел 15 страници. Нищо повече няма да се случи. Да не говорим, че почти всеки, който твърди, че е чел тази книга, лъже. Ако не лъжи, то това са доста изгубени часове, които е могло да се оползотворят много по-добре.

3. „Брулени хълмове” от Емили Бронте. Защо тази книга продължава да се смята за класика сред романтичните истории? Всички герои са жестоки един към друг, а историята е депресираща и скучна. Разбираме, че по онова време е било пробив да напишеш книга, но 165 години по-късно и тази книга още се чете! Сериозно?

4. „Бял шум” от Дон ДеЛило. Доста шум се вдигна около този роман. Има добри сцени и пасажи, но като цяло няма сюжет и е разочароващ.

5. „По пътя” от Джак Керуак. Да, тази творба представи непознат до тогава зов за свобода на поколение, което самият Керуак определи като бийт. От съвременна гледна точка обаче, книгата е де факто безкраен, безсмислен и пиянски път, изпълнен с чаровно остарял жаргон.

6. „Моби Дик” от Херман Мелвил. Много се съмняваме, че тази книга сега би стигнала по-далеч от редакторското бюро. Всичко хубаво от историята е затрито от безкрайното многословие на Мелвил.Да не говорим, че книгата би била по-добра без всичките детайли на инструментите за ловене на китове.

7. „На гости в Индия” от Е. М. Фостър. За тази творба сме на едно мнение с Джонатан Францен. За времето си е била актуална, представя расовите проблеми, които са били належащи. Сега обаче просто не се справя с плоските си персонажи и бавния сюжет.

8. „Здрач” от Стефани Майър. Няма нужда от обяснение, защо тази поредица е надценена. Начинът, по който тези банални книжки са преекспонирани ни дразни всеки ден.

9. „Великият Гетсби” от Ф. Скот Фицджералд. Наистина много добра книга, прозата в нея е несравнима. Но не мислим, че е, едва ли не най-великият американски роман, за какъвто я изкарват. Вече не.

10. „Джонатан Ливингстън Чайката” от Ричард Бах. Продължава да бъде мистерия за нас защо тази книга беше такъв бестселър. Сериозно, история за това да отключиш потенциала си, подобно на чайка? Не, благодаря.