Лира Литературно-рекламна Агенция
В навечерието на 80-годишната на големия български актьор Григор Вачков, която се навършва на 26 май, издателство „Жанет 45” публикува „Пратеник на мъжки времена“. Това е една топла книга – не панахида за великия актьор, а спомен за прекрасния човек Григор Вачков. Спомени, събрани от най-близките му – Мартина и Силвия Вачкови и разказани от Юрий Дачев, историите в тази книга са пълни с усмивки, но и с носталгия.
В книгата са включени подробни списъци с филмовите и театрални роли на Григор Вачков, както и много снимки, излезли от личния архив на семейството, приятелите и колегите на великия актьор. С отзивчивото съдействие на БНТ и щедрото сътрудничество на авторите и техните наследници към изданието бе включен и DVD с запис на спектакълът „Ние, духовата музика“ от 1973г. (режисьор Иван Младенов, сценарист Йордан Радичков) с участието на Григор Вачков, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и др.
В „Пратеник на мъжки времена“ няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит да се настигне мъжкото време, което е носел със себе си актьорът. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания за големия български актьор събират надежда, че „последното лято“ на това мъжко време не се е изнизало.
Книгата излиза благодарение на Столична програма „Култура“.
–––––––––––––
Григор Вачков (26 май 1932 – 18 март 1980), или както го наричат колегите Гришата завършва ВИТИЗ през 1955 г., след което става член на колектива наДържавния сатиричен театър от самото му основаване. Дебютът му в киното е през 1960 година. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1967-1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали са Последно лято (1974) и Мъжки времена (1977). Последният му филм е „Мера според мера“, в който неговата роля остава недовършена
„Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков“ тук
