Начало / Критика / Нощта на музите

Нощта на музите

Бойко Пенчев

Обикновено загадъчното идва от зоната на здрача, от мрака. И обикновено предизвиква страх и стягане, отдръпване. Върху комбинацията мрак-загадка-страх са изградени стотици филми и романи. При Харуки Мураками обаче е наопаки. В „След мръкване“ има загадки, но те изплуват от осветените пространства на нощния град. Готика на флуоресцентни лампи. И което е по-важното – загадъчното по странен начин отпуска, отваря черупката на Аза и го свързва с другите. Сякаш ужасът и щастието, злото и любовта имат един и същ източник, който размеква сърцата в добре осветената нощ.

Действието в „След мръкване“ се развива между 11.56 преди полунощ и 6.52 сутринта – знаем, защото всяка глава започва с отбелязване на точното време и дори картинка на часовник. Това е времето, когато повечето хора спят. Не спят Мари, порядъчно 19-годишно момиче, решило да прекара нощта, четейки книга из денонощните заведения, не спи и Такахаши – студент и музикант, който свири на тромбон и ще репетира през цялата нощ със своята група. Има и будуващи гангстери, съдържателка на любовен хотел, суперпрофесионалист, който работи до късно и за почивка пребива китайски проститутки. С всички тези птици в нощта Мари разговаря или пък косвено се сблъсква – действието заплита съдби, които през деня не биха се пресекли никога. Единственият спящ е сестрата на Мари – красавицата Ери. Тъкмо тя обаче е в центъра на загадката, тя преминава границата на реалността – любимият похват на Харуки Мураками.

Неговите романи могат да бъдат наречени онтологични трилъри – в тях интригата се крепи върху разколебаването на сигурността, че светът, който обитаваме, е единственият и единствено възможният. „След мръкване“ е доста пестелив в това отношение. Той напомня по-скоро на камерните романи на Мураками като „Норвежка гора“ и „Спутник, моя любов“, отколкото на богатите на герои, обрати и сюжетни перипетии „Кафка на брега“ и „Хроника на птицата с пружина“. „След мръкване“ разчита на финия диалог, привидно неангажиращ, но докосващ скритите дълбини в душите на героите, както и на една техника, напомняща за минималистичното арт кино. Сцените със спящата Ери са предадени буквално като картина, проследявана от въображаема камера, а именно като гледната точка на камера ние проникваме и в другия свят, където Ери по едно време попада. Повествованието следи героите отвън, а в редките случаи, когато ни запознава с мислите им, те са предадени с курсив, като глас зад кадър. Самото повествование се води основно в сегашно време – като киносценарий.

И тук, както във всички романи на Мураками, някои от загадките остават необяснени. „След мръкване“ е деветият му роман на български и читателите вече би трябвало да са свикнали. Впечатляващото в този малък роман обаче е не толкова сюрреалистичната изобретателност на някои от сцените (например на два пъти герои се оглеждат в огледало, обръщат се и си тръгват, а изображението им продължава да гледа от огледалото), а провокирането на емоционална реакция у читателя въпреки цялата дистанцираност и привидна хладина на повествованието. Романът е изграден върху концепцията, че нощта е времето, в което губим определеността на индивидуалните си същества – независимо дали спим и сънуваме, или бродим из нощния град. Денят и будуването символизират поддържането на социалното ни Аз, затова и могат да бъдат обременителни, дори непосилни. Може би затова сестрата на Мари избира съня. Нощта от своя страна ни открива достъп до метафизичния извор на живота – до онова непреводимо kokoro, което е философското ядро в прозата на Харуки Мураками. Тази японска дума може да се преведе и със „сърце“, и с „душа“, но самият Мураками споделя, че я асоциира също така с „топлина“, дори с „нежност“. Изгубването на топлината е най-страшното, което може да се случи в света на Мураками. Самото й опазване не е просто работа, защото ние не я притежаваме така, както притежаваме вещите си или съзнателните си качества. Опазването на „топлината“ или „душата“ е възможно по-скоро чрез поддържането на една особена отвореност към другите, способност за превъплъщаване в чуждата кожа. Не случайно обикновено героите на Мураками са младежи. „След мръкване“ ни предлага един облян от изкуствена светлина урбанистичен пейзаж – хотели, заведения, таксита, който сякаш задължително предполага отчуждени, анонимни хора. Точно на тази сцена обаче героите преоткриват топлата сърцевина на живота – стихията, от която през деня са се пазели.

Текстът се препечатва от сп. Light

„След мръкване“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

ddd6b542621bb68904c090c2d5490326

Георги Дюлгеров: Аз съм за качествения зрител, който ще помни филма

Новата книга на режисьора ще бъде представена първо в Бургас „Биография на моите филми“ от …