Том Кланси: Съжалявам, че не съм се занимавал с разузнаване

12.04.2012 Интервюта

Том Кланси е американски писател,майстор на шпионския трилър. Днес, 12 април, авторът на „Патриотични игри” навършва 65 години. Историите в тях се отличават с достоверност на проучванията, актуалност на военните прийоми. Той говори за творбите си с бившия генерал на военновъздушните сили на САЩ Чък А. Хорнър във видео, качено в канала на американската централа на британското издателство „Пенгуин”.

–––––––––––––––––

Аз съм бил военен и съм имал достъп до секретна информация. Когато четох твои книги, очите ми се ококориха, защото ти знаеш неща, които хората не трябва да знаят. Естествено, не вредиш на националната сигурност, но все пак. Как се добираш до толкова точна информация?
– Има много информация, стига да търсиш. Освен това правя логически връзки. Ако едно нещо е вярно и друго нещо е вярно, между тях също трябва да има още нещо вярно. Не е толкова трудно. Честно казано, понякога съжалявам, че не съм се занимавал с разузнаване, вместо със застрахователна агенция. Макар че, вероятно щях да си изпатя.

Участвах във Виетнам и знам отношението на хората към американските войски. То се променя. Ти какво мислиш по този въпрос?
– Американската армия сме „ние”. Няма по истинско представяне на една страна от хората, които отиват да се бият за нея. Тези, които носят униформи и пушки, са нашите деца. Нашата задача е да ги подкрепяме, защото те ни пазят. Америка нямаше да съществува без своята армия.

Има ли разлика в начина, по който представяш персонажите си сега или, например, преди 20 години?
– Не смятам, че има някаква разлика. Например Джон Кларк. Той е тъмната страна на Джак Райън. Убива хора и няма кошмари. Но в същото време, той е „тюлен” – това са хора, които обикновено нямат кошмари. Мисленето на „тюлените” ги прави опасни на бойното поле, много са интелигентни. Всички ние имаме даден капацитет за насилие, но те първо мислят и тогава действат. Защото по този начин печелят. Те не искат да върнат на другия това, което той е направил – искат го мъртъв.

Знам, че винаги си искал да бъдеш Джак Райън…
– О, аз съм Джак Райън. Той е моя, много нова и подобрена версия.

Писал си за разузнавателна агенция, която не е свързана с Федералното правителство. Тя се самофинансира. Да не би да знаеш нещо, което ние, останалите, не знаем?
– Няма да ти кажа. Нека читателят мисли по този въпрос (смее се).

Книгите на Том Кланси тук