Начало / Критика / Петър Стоянов през погледа на Йордан Василев

Петър Стоянов през погледа на Йордан Василев

Борислав Гърдев

Президентският мандат на Петър Стоянов ( 22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.) e привлякъл вниманието на известния ни литературовед ,  журналист и политик  Йордан Василев.

Изчетох с интерес първия том на „Това се случи пред очите ми”(2012) и мога уверено да заявя, че задачата, с която се е заел Василев е отговорна и благородна , а  той се е справил безупречно коректно, съблюдавайки историческата правда.

Йордан Василев е пряк участник в описваните събития, той  предлага за зам. – министър на правосъдието Петър Стоянов през ноември 1991 г. лично участва в протестите след 10 януари 1997 г., като дори получава инсулт след края на един от тях, синът му Ивайло отразява конфликта по „Дарик” радио, поради което е логично  да ги разкрива и пристрастно – без да крие симпатиите си към своя герой и представляващата го тогава политическа сила, но същевременно да бъде и максимално точен при боравенето с фактите и документите.

Василев цитира основно текстове  публикувани във в – к „Демокрация”, което е логично, но същевременно обръща внимание на отношението към Стоянов в „Дума”, както и във водещите западни издания.

Така, вкарвайки и носталгичната струя на личния спомен, успява да реконструира панорамата на едно не толкова отдавна минало време, чийто герои вече са позабравени, но в което у нас е имало цели, идеали, мечти и копнежи, които 15 години по – късно са безвъзвратно изчезнали.
Повествованието следи процеса от номинирането на Петър Стоянов за един от кандидатите на опозицията, заедно с действащия тогава президент д – р Жельо Желев на 6 март 1996 г. и приключва в първия том с избора на кабинета на Иван Костов на 14 май 1997 г.
Скрупольозно и вещо са припомнени всички важни стъпки в кампанията на Стоянов, статите, речите и нтервютата, които дава и преди, и след като е избран за президент.
Изтъкват се неговите основни качества, с които изпъква като нов лидер и политик от демократичните сили, адекватен на евроатлантическите изисквания в края на миналия век.

Не се забравят важни икономически и политически срещи, които е осъществил и в които е бранил интересите на страната, както и достойнставата му , с които рязко се разграничава от тогавашната и сегашна политическа класа у нас – бягство от грубата пратизанщина и корупционните практики, патриотизмът, диалогичността, модерната визия за бъдещето на България.

Припомня се дебело приносът му за гражданския мир на 4 февруари 1997 г., когато и като юрист се движи по ръба на закона, тъй като според чл.99 от конституцията е трябвало да представи в парламента правителството  „Добрев” на БСП, но съзнавайки добре, че това означава пламване на гражданска война, предпочита да свика Консултативния съвет по национална сигурност, след който в 18,50 часа на същия ден, след седемчасов маратон, обявява  на протестиращите граждани приключването на политическата криза.

Книгата на Йордан Василев се чете на един дъх като документален трилър, тя е полезна и навременн за всеки българин, интересуващ се от близкото минало на страната си.
Запълва и една празнина от точно такъв тип литература, в която трябва  да се чуства живото дихание на епохата и обектвино и атрактивно – в стила на Симеон Радев  – да се възкресяват важни страници от родната ни история.

С „Това се случи пред очите ми” Василев изъплнява и още една задача, за която с болка говори Петър Стоянов – че след като демократичната общност загуби икономическата и политическата битка  е на път да изгуби и сражението за близката ни история.

Книгата предизвиква поток от съпоставки и нерадостни мисли и обобщения.

Неизбежно е да се свърже съдбата на Стоянов с тази на Росен Плевнелиев.

Резонно е да се замислим защо пропиляхме българската си мечта и кой е виновен за това?

Защо така се стече съдбата на Петър Стоянов?

Защо той бе изоставен от свои на 18 ноември  2001 г.при схватката за втория президентски мандат, а след 22 май 2007 г., след като доброволно напусна лидерския пост на СДС и парламентарната банка печели овации в руслото на голямата европейска политика като президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена от 20 май 2011 г.,без да бъде пълноценно ползван у нас, за разлика от брат му Емил, станал евродепутат от листата на ГЕРБ?
„Това се случи пред очите ми” е горчив и поучителен урок за всеки действащ български политик , за това как трябва да се развива и реализира и къде е пределът на неговия потенциал, ограничен в рамките на политическата сила и средата, която го е създала.

Петър Стоянов като нестандартен политически деец изживя своите звездни мигове, но и потресни разочарования и е жалко, че авторът не е успял да го подтикне да напише няколко страници, с които от първо лице да коментира описаните събития.

Този неизбежен субективизъм би подействал стимулиращо на текста, би го направил още по – интересен, любопитен и автентичен.
Така печели читателски симпатии  Пол Джонсън, който в биографията си за Чърчил от 2009 г. не само го цитира , но и разказва за съвсем лични срещи, след които пази като съкровен подарък недопушената пура от великия лидер и аз искрено се надявам, че във втория том изследователят ще стимулира  героя си да разкаже  за конфликтите и разочарованията, които са го следвали  при управлението на „кабинета Костов”.

От намесата му текстът ще спечели и  няма да звучи като поовехтял панегирик.
Така Стоянов не само за пореден път ще демострира своята почтеност, но и ще даде съществен принос за изясняване на някои тъмни и все още неосмислени адекватно страни от прехода ни, свързани с приватизацията и кадровите промени след Коледа 1999 г.

В очакване на втория том пожелавам на автора му да бъде все така взискателен към истината и упорит при обхвата и осмислянето на събитията, протекли след  14 май 1997  г.

„Това се случи пред очите ми“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

225945_b

“Антични светове” – една епична история на Изтока и Запада

Книга, която приближава миналото до настоящето ви предлагаме Ето я! Тя съществува – книгата, която …