Начало / Интервюта / Елиф Шафак: Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия

Елиф Шафак: Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия

Най-известната турска писателка Елиф Шафак представи в София новата си книга „Чест”.  Българските читатели вече познават романите й „Любов“ и „Копелето на Истанбул“. Романите й дълбаят в темата за турското патриархално семейство и вековните предразсъдъци на обществото. Списание „Икономист“ я нарече най-силния конкурент на нобеловия лауреат Орхан Памук.
Писателката, която живее в Лондон, е тук по покана на издателство „Егмонт България“ и Mtel. Тя изнесе лекция на тема „Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите“.
Ето част от интервюто й публикувано, от  „Дарик „:

……………………………………..

Какви са първите ви спомени, свързани с литературата?
– Отгледана съм от майка ми, която беше една работеща жена. Прекарвах много време сама вкъщи. Пътувахме много, сменяхме различни държави, различни градове. Животът ми се променяше непрекъснато. Ето защо в детството книгите бяха най-добрите ми приятели. Понякога даже си мислих, че те бяха единствените ми приятели. Смятах, че животът ми е толкова отегчителен и досаден, че в един момент започнах да си водя дневници. Пишех за неща, които не са се случвали, и за хора, които не съществуват.

Какво четяхте?
– На първо място всичко, което можех да намеря из къщи. Мама ме насърчаваше да чета. Подобно на много деца по света от това време, и аз израснах с руската литература, с френската, англосаксонската. Много добре познавах Балзак, Дикенс. Разбира се четях и турски автори, турски книги.

Сега каква литература харесвате? Какви книги си купувате?
– Аз съм един много жаден читател. Обожавам да чета. А вкусът ми е доста еклектичен, смесен. Мога да чета всичко, което представлява интерес за мен. Много романи например, но проявявам интерес и към философията, към политическата философия. Въпросите, които задават философите вълнуват и писателите. Чета и източни автори, и западни автори. Аз вярвам, че всяка книга намира своя читател. Книгата, която би харесал я разпознаваш веднага, това е едно особено вътрешно чувство. Ако не я харесаш обаче, няма как насила да я прочетеш.

По какво се различават четящият човек и този, който не чете?

– Книгите ни променят. Тези, които четат много, по някакъв начин се оформят като хора от думите, от самия процес на четене. Книгите ни учат, разтварят сърцето и ума ни. Това обаче не означава, че по-образованите знаят повече от останалите. Понякога знанието ни прави арогантни и самонадеяни. А арогантността и самонадеяността ни правят безпросветни. Т.е. – и човек, който знае много, може да бъде непросветен. Въпреки това, като цяло смятам, че историите ни правят хрисими. Убиват нашата арогантност.

Доколко националността на един писател е важна за успеха му?
– Литературата трябва да надскача националните граници. Както и религиозните, етническите, класовите различия. Литературата не може да бъде принизявана до категории като националност или религия.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

225956_b

„Сицилианецът“ ни показва какво се случва с криминалната проза, когато тя е в ръцете на майстор, който не следва чужди правила, а създава свои

Годината е 1950-а. Събитията в шедьовъра „Кръстникът“ се преплитат с тези в неговия събрат „Сицилианецът“ …