Лира Литературно-рекламна Агенция
Раби Джабер е ливански автор, роден през 1972 г. в Бейрут. Той спечели Международната награда за арабска художествена литература, известна още като арабския „Букър”, за книгата си „Друже от Белград”. Той е известен писател в арабския свят, има 17 публикувани романа в родината си. Все още обаче не е издаван на английски, но след този триумф това може да се промени. Той говори за успешната си творба пред arabicfiction.org.
…………………………………………
Твоята книга „Друже от Белград”, е поставена в съвсем различна епоха от тази, в която живееш. Как успя да пресъздадеш атмосферата – на проучвания ли разчита или на въображение?
– Аз съм много добре запознат с Бейрут около 1860 г. Звучи странно, но прекарах години (1992-1995) в библиотека-мазе в Американският университет в Бейрут. Отнемаше ми безброй часове да сканирам османски документи. Това ми даде идеята за това какъв е бил живота тогава. Но това не е първата ми книга за Бейрут през ХІХ век, писал съм и други.
Действието се базира около Планинската ливанска война през 1860 г., но читателя има чувството, че войната почти не се споменава. Въросът за Гражданска война още ли е „горещ” в Ливан? Нарочно ли го избегна?
– Събитията в романа започват след края на Гражданската война. Една група хора от Ливан са депортирани в Белград от Хана Якоб – главният герой, който е християнин. Той е с тях и си има причина. Книгата проследява тяхното пътуване, техните взаимоотношения, историите, които се разказват за войната. Между другото, не съм избегнал темата за войната. Имам няколко книги на тази тематика. Даже последната е поставена между 1975 и 1977 г., точно когато имаше гражданска война. Роман от 600 страници за град, разделен на две. Няма табута в моето писане.
По време на изгнанието, протагонистът се опитва да живее със своето семейство, поне във въображението си. Когато е освободен и се връща, намира малката си дъщеря, която е станала млада жена, а младата му съпруга е жена на средна възраст. Ще живее ли в ново изгнаничество той, само че този път при семейството си?
– Чувствам, че се опитваш да напишеш втора част на роман, което ме радва. Много ми харесва, когато моите книги живеят в читателя, дори след като ги е прочел. Така са романите – техният свят се свързва с нашия. Какво ще се случи с главния герой? Мога да отговоря на този въпрос толкова, колкото всеки друг читател.
Значи си на мнение, че романът принадлежи на читателите – те го четат и интерпретират както пожелаят?
– Точно.
