Лира Литературно-рекламна Агенция
Гьоте е вечна тема. Едва ли може да се посочи някоя друга личност в историята на западната култура, която да има такова надвременно и всевременно значение. Всичко в обикновения живот на Гьоте и в царството на съзерцанията, всички образи на неговите метафизични фрагменти и видения на природонаучните му изследвания, неговата поетична философия и мистическата му еротика, всичките му стремежи да проникне в единството на живия и конкретен свят, да отгатва, както сам казва, „почерка на Бога“, всичката фаустовска стихийност на тоя необикновен човек, който сам не е знаел какво върши, защото винаги е бил в плен на незнайни, свръхестествени сили – всичко това извира от един-единствен извор и се влива пак в същия извор. Това е изворът на живота, това е изворът на прасъщната мирова сила, необятна и неизразима, която Гьоте нарича „природа“ и която е основана на цялото му битие. И поезията, и науката му се коренят в неговите сили. Гьоте е живият човек, човекът на природата, на всемира, най-универсалният човек, когото познава историята на Европа. Но той не е универсален като Аристотел или като Лайбниц; той не е енциклопедист; той не знае всичко. Неговата всеобемност се покрива с тази на самия живот, на самия творчески дух през всичките степени на неговото развитие. Той е човекът-дете и човекът-старец, но винаги човекът на младостта и вдъхновението. Гьоте е неувяхваща младост на живота.
Това е уводната част на есето „Волфганг Гьоте”, писано преди 80 години, по случай 100-годишнината от смъртта на германския писател. Негов автор е Янко Янев – възпитаник на университетите в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Утре, 22 март цивилизованият свят ще отбележи 180 години от кончината на автора на „Фауст”.
Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.
Роден е на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „Рибарят”, „Горски цар”, „Певецът” и др.
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – трагедията „Фауст”. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион. До сетния си миг писателят живее във Ваймар. Бил е илюминат и свободен зидар.
Гьоте за живота, любовта, глупостта и …
Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.
В обществото всички са равни. Никое общество не може да бъде изградено върху друга основа освен понятието за равенство, но в никакъв случай върху понятието за свобода. В обществото искам да намеря равенството, свободата, именно нравствената, че мога да се подчиня, ще внеса в него със себе си.
Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.
Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.
Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.
Всеки чува това, което разбира.
Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.
Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.
Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост след победата му.
Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен не.
Когато двама се карат, виновен е по-умният.
Добротата на сърцето заема по-просторно място от просторното поле на справедливостта.
Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
И най-тънкият косъм има своята сянка.
Дори крилати фрази се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец
Гьоте на български тук
Книги за Гьоте тук
