„Майсторска книга: такава сигурност на почерка при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране е нещо твърде рядко“ е оценката на литературния критик Миглена Николчина за „Очи на сляп, език на болен” – новата книга на Любомир Николов. Премиерата ще се състои в софийската галерия „Академия” на ул. „Шипка” №1, на 15 март от 18,30 ч. „Очи на сляп, език на болен” ще бъде представена от Митко Новков.
Любомир Николов е автор на множество разкази, публикувани в авторитетни български и задгранични издания. Роден е през 1961 г. в София. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е във Варшавския университет. Книгата му „Въжеиграчът Карой“ е номинирана за наградата „Хеликон”, както и за книга на годината.
Историите в „Очи на сляп, език на болен” са за мъдри деца и безотговорни възрастни, които често си разменят местата и в тоя хаос свободата се оказва щастие. Фантастични версии на несъстояли се събития, реални до уплах. Полковници опрашват дървета, жужейки като пчели, приповдигнати хора се вълнуват от най-обикновени неща, мегаломани мерят сили, а среднощни шофьори превозват пътници в ума си, докато свършат горивото. За да се усетят живи, криещите се в страниците скачат до припадък, рисуват кривогледите си деца, кипят от енергия и безумие. Някои оцеляват и след смъртта си, за да досаждат на другите.
ОТЗИВИ:
„Силата в гласа на разказвача Любомир П. Николов прелива от форте към пианисимо (и обратно) не само когато осмисля картини и сюжети от битието, а и когато интригуващо изрича фантастичните си прозрения за човешкото ни присъствие и подир сетния акорд на нашето земно диминуендо – дори тогава, след неминуемото разтление ни предстои, според ведрия възглед на автора, да останем информационно активни, диалогични и разсъждаващи… “
— Виктор Самуилов„Любомир Николов е „бавен“ писател. Не обсебен от мисълта за пари и слава, без суета и светски суматохи, а единствено с идеята, че има какво да ни разкаже. И то по свой, оригинален начин.“
— Михаил Вешим„Любомир Николов не е автор, който се чете бързо. Трябва да се чете внимателно и бавно и колкото повече човек го чете и препрочита, толкова повече неща преоткрива, тъй като е многопластов, приказен и с интелигентен хумор.“
— Божидара Турзоновова, словашка актриса
„Очи на сляп, език на болен” тук