Доказано е, че доброто редактиране и доброто писане са взаимно свързани. Съществуват курсове за редактори, както и книги, които се опитват да ни покажат как да редактираме. Те обаче разбиват самия процес на формули и стратегии. Според Джийн Кисаки, която е професионален редактор, обработването на текст не е обикновена задача, която има точно решение, а психологическа нагласа. Тя твърди, че редакторите мислят върху писането по различен начин спрямо писателите. В текст за writerunboxed.com тя дава няколко психологически съвета, които да помогнат при редакция:
1. Провери егото си на вратата пред офиса. За да напишеш книга, трябва да вярваш, че можеш да уловиш по най-добрия начин магията на историята, която се е родила в главата ти. За да се саморедактираш, трябва да осъзнаеш, че това, което си написал, не е перфектно и се нуждае от поправка. Да се принуждаваш да виждаш пропуските в творбата си вместо красотата е постоянно предизвикателство.
2. Вярвай в инстинктите на читателите си. Авторите често усещат пропуските на другите автори. Инстинктивно. Някои дори успяват да видят собствените си грешки, но почти никой не може да направи нищо по въпроса. Трябва да гледаш на труда си като читател. Например: ако четеш даден пасаж и се разсейваш, читателят също ще се разсее – поправи го, ако се налага да препрочетеш пасаж, за да го разбереш, читателят ще се сблъска със същия проблем – поправи го.
3. Оправданията показват, че нещо не е наред. Ако виждаш несъвършенството в книгата си, но се надяваш, че друг няма да го забележи, грешиш. Събуди редактора в себе си.
4. Пази цялата книга в главата си. Коментирахме пасажите, но какво да кажем за пълната картина? Трябва да знаеш за какво е творбата ти на най-дълбоко ниво. Това е най-добрият начин да разбереш какво да махнеш и какво да оставиш. Всичко трябва да ти е ясно – от детайлите до общия план. Всеки персонаж, диалог, декор и събитие трябва да отговаря на идеята на самата книга. Трябва да развиеш възможността да гледаш на цялата си книга отстрани. Какво е необходимо, за да се развият тези качества? Ако можех да отговоря, щях да седя в доста по-хубаво бюро, в доста по-голям офис. За някои е самоанализ и медитация, за други е внимание върху всеки детайл. За мен е задълбочаване и постоянно упражняване. Препрочитам ръкописа отново и отново, докато не запаметя всички опорни точки и малки детайли. Тогава вече мога да дам свобода и на въображението си.
Свързани заглавия
Ще изчезне ли старият редактор с червената писалка в ръка?