Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди 160 години, на 4 март, умира Николай Гогол – един от класиците на руската литература. Авторът на „Нос”, „Шинел”, „Мъртви души” и др. е смятан за безспорен майстор на гротеската, но е и един от неразбраните майстори на перото.
Роден е на 19 март 1809 г. в Болшие Сорочинци в Полтавска губерния (Украйна). Дават му името в чест на чудотворната икона на свети Николай. Момчето е третото дете в семейството на Василий Гогол.
Само заради липса на пари започва да пише, когато през 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Сборникът „Вечери в селцето край Диканка“ предизвиква одобрението на критиката, а с „Нос” поставя началото на основните тенденции на литературата през ХХ в.
В средата на 30-те години на ХІХ в. Гогол се отправя към Западна Европа, където прекарва с прекъсвания повече от 10 години. Живее и пише в Германия, Швейцария, Франция, Италия. Влюбен е в Рим. Там работи над романа си „Мъртви души и завършва „Шинел”. През 1842 г. излиза „Мъртви души”, който носи слава на Гогол, но хвалебствията и благоразположението бързо са заместени от остри критики. Обвинен е в клевета срещу действителността, фарс и карикатурност. Това му причинява остри душевни страдания и му докарва маниакална депресия, която го преследва до края на дните.
„Обладан съм от обикновената си болест, по време на която оставам неподвижен в стаята понякога по 2-3 седмици. Разкъсани са и последните възли, които ме свързват със света“, признава през 1842 г. писателят. Четири години по-късно състоянието му се влошава дотолкова, че се чуди дали да се обеси, или да се удави. Последният пристъп на депресия е в началото на 50-те години. В края на януари 1852 г. дава черновата на втората част на „Мъртви души” на един свещеник, който обаче не харесал книгата. Това съвпадало с постите, които Гогол, като силно религиозен, спазвал стриктно. Две седмици преди да издъхне спрял да се храни, изгорил продължението на „Мъртви души и престанал да говори.
През 1931 г. служители на НКВД случайно разкриват, че гробът му е осквернен. Тогава съветската власт водела кампания срещу религията и е трябвало да се закрие Даниловския манастир в Москва, а заедно с него и гробището на територията му. Останките на най-известните покойници трябвало да се пренесат в друго гробище. Именно тогава става ясно, че черепът на Гогол липсва. Сталин заповядал този факт да остане в тайна. След разпитите на монасите в манастира, се разбира, че на 100-годишнината от рождението на Гогол, гробът му е реставриран и вероятно тогава черепът е откраднат. Заподозрян е колекционер, който е присъствал на реставрацията, но загадката остава и до днес неразрешена.
Творчеството на Гогол тук
