Лира Литературно-рекламна Агенция
Джихадистите са на крачка от това да ги подпалят
Хрониките от Тимбукту са от епохата преди 14. век – тогава в древното селище, което е част от днешно Мали, съществува университет, в който учат над 20 хил. младежи. Тимбукту се превръща в книжовен център, който до днес има значение и за ислямската, и за световната цивилизация.
Сред ръкописите, съхранявани в Тимбукту, има например хилядолетни преводи на Аристотел или Платон. Създавани са на арабски или на някой от местните езици, което е в разрез със схващанията на консервативни организации от наше време – например групировката „Ансар ад Дин“, която е свързвана и с „Ал Кайда“. Преди 13 години „Ансар ад Дин“ окупира града и руши редица паметници, сред които например гробницата на мюсюлманския богослов от 16. век Сиди Махмуд Бен Амар – включена в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО. На прицел е и Институтът „Ахмед Баба“, който съхранява повече от 20 хил. стари ръкописа.
Тогава идва времето на един от служителите в института – Абдел Кадер Хайдара, чиито предци също са работили там… Абдел организира местни момчета с магарета и лодкари с чиято помощ транспортира общо 350 хил. текста в рамките на половин година. Скрити в метални кутии и затрупани със зеленчуци, те пътуват по река Нигер до столицата на Мали – Бамако, която е отдалечена почти на 1000 км. Рисковете са повече от сериозни, защото джихадистите контролират всичко, като евентуално разкритие би означавало сериозни проблеми и дори смърт. Въпреки това доброволците на Хайдара устояват докрай.
Ръкописите пътуват по река Нигер 1000 км. – в метални кутии и затрупани от зеленчуци
През 2013 г. френски и малийски сили си възвръщат контрола над древния град. Преди да избягат, джихадистите подпалват културния институт. Няколко хиляди текста изгарят, но основната част вече е пренесена в Бамако. Сега се съхраняват в специални климатизирани помещения, като се очаква да бъдат и дигитализирани. Хайдара мечтае някой ден да се завърнат в Тимбукту, макар да си дава сметка, че заради нестабилността в страната това едва ли е добро решение.
61-годишният библиотекар работи още от 80-те на миналия век в института. Част от работата му е обаче изследователска – посещава селища в цялата страна, като издирва ръкописи, които се съхраняват в домовете на хората. Хайдара е известен и с кампанията си за построяване на модерна библиотека, като печели подкрепа от много западни фондове. Сега живее в столицата Бамако, като се надява да помогне и с дигитализацията на ръкописите.
