Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния 18 юли, 1877 г., с името Димитър Иванов Стоянов, в село Байлово е роден един от големите разказвачи в българската литература – Елин Пелин. Димитър е най-малкото от единадесетте деца в семейството.
Получава началното си образование в родното си село. След това учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Не завършва гимназия, но се увлича страстно в четене.
Започва да пише още като ученик, а през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ и сп. „Извор“ са издадени първите му творби. За първи път се подписва като Елин Пелин през 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“.
В младежките си години той се увлича повече от поезията. По-късно се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Титулуван като един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, той създава ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика. Сред най-известните от тях са повестите „Гераците“ и „Земя“, разказите „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „Андрешко“, „Кал“, повестите „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на луната“, сборникът с разкази „Под манастирската лоза“ и др.
Ето някои паметни негови цитати.
Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.
То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.
Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.
Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!
Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи!
Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.
Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.
Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.
Писателят се ражда с прочетените книжки.
Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.
Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.
Книгите са като хората – казваше той, – когато остареят, стават мъдри.
Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута ѝ като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката ѝ. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.
Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.
