На фокус
Начало / България / Проникновени редове, актуални и днес 2: „Комисията заседава, а трезвият български народ пие и чака, забравил какво чака…”

Проникновени редове, актуални и днес 2: „Комисията заседава, а трезвият български народ пие и чака, забравил какво чака…”

239250_b28 разказа от Елин Пелин

Наред с Йордан Йовков и Иван Вазов, това е третата подборка на „Хеликон” с 28 разказа от голям български писател. С творчеството на Елин Пелин сме закърмени, така да се каже, още от училищния чин.
Тайничко сме ръкопляскали на Андрешко как изоставя в междуселската кал наглия съдия-изпълнител, тръгнал да въздава съмнителна справедливост. Очите ни са плуввали в сълзи заради кравата Сивушка, изпуснала последната си въздишка под есенното слънце на нивата. А сърцата ни са се свивали от мъка, задето стрина Тодорана харизва осиротялата си внучка Тотка на чужди хора.
Светът на магьосника от село Байлово е толкова сраснал с изконната ни душевност, че никакви технологични „чудеса” не могат да я изчегъртат оттам. Моралът на героите му ни е по-близък от този на супергероите на Марвел, по които в детството се захласваме. Ала най-важното е, че училището по човещина, което нашият класик създаде, и днес разпръсква светлина в душите ни и ни кара да се чувстваме горди, че сме част от състава му.

 

ОТКЪС

Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери, архитекти, химици, ботаници, зоолози, лекари, хигиенисти, филолози, да се срещнат, да видят, да разучат, да разсъдят, да решат… Какво да решат? В първото заседание и те не можаха да решат какво трябва да решат.

Задачата беше мъчна: как да се излезе от затрудненото стопанско положение и как да се подобри всестранно животът и поминъкът на бедствующия български гражданин, главно на трезвия и трудящия се земеделец и работник. Такава трудна задача, естествено, не може да реши едно правителство, от каквито общопризнати или самопризнати личности и да се състои, без помощта на една или няколко комисии.

И ето че се състави тая съдбоносна комисия и указът за нея заля с надежди райската градина България от единия до другия край. Във второто заседание на комисията въпросът беше донякъде изяснен. Говориха избрани оратори, специалисти, казаха се дълбокомислия, големи думи и се реши кога да стане третото заседание. На третото заседание се реши, щото в следующето заседание да се избера подкомисия за отделните въпроси.

В следующето заседание се реши, щото в следующето заседание да се избере комисия, която да конкретизира възникналите въпроси. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните. И тръгна работата като по вода. Дейност голяма. Всеки ден по вестниците дълги комюникета съобщават на народа, че всичко ще се нареди, че се вземат сериозни мерки и че в скоро време комисията ще има ново заседание. Обнадежди се народът, зарадва се, не иска да се труди, не иска да работи, яде, пие, весели се, чака резултати и предявява телеграфически искания.

Всичко се взима пред вид, събират се книжа, трупа се архива, отпущат се на комисията суми за наем за помещения, за чиновници и за други подобни цели. Кипи трескава и усилена работа. Година, две, три, пет, десет, двадесет… Не е лесна работа такова нещо. Трябва да се съберат статистики, да се изучат отделни въпроси, свързани с отделни въпросчета, та тъй, полека-лека, да се дойде до главното. Ала от дълги заседания и тежка преумора случи се, че комисията забрави главното. Съберат се уважаемите комисари, наредят се мъдрите глави една до друга като зелки на бостан, и мислят, говорят и се питат:

— Собствено, какво беше то?

Забрави комисията главното, а пък народът забрави комисията. И почнаха да си съществуват тия два елемента на народното творчество, да го речем, съвсем самостоятелно. Комисията заседава, а трезвият български народ пие и чака, забравил какво чака…

 

Из разказа „Човекът, за когото всички се грижат”