Начало / "Четящият човек" / В началото бе… Дракула

В началото бе… Дракула

Съвременните книги още пренаписват историята му

tim-alex-cMQn3_BSVpY-unsplash

Брам Стокър слага началото на литературния вампиризъм вече преди 127 години – в края на пролетта тогава във Великобритания се появява книга, за която трудно някой би предположил, че ще окаже такова влияние на литературата изобщо.

Познатата история има много издания, но още повече интерпретации. В наши дни герои като Дракула надничат от много други книги – и много автори се възползват от рецептата на Стокър.

При това самият той стъпва върху истории, които били достатъчно популярни в неговото време – към края на 19. век. Когато се говори за раждането на „Дракула“, на първо място винаги се споменава разказът „Кармила“ на Шеридан льо Фану. Ирландският писател имал траен интерес към окултното, като такива били и историите, които пишел. Специално „Кармила“ е за жена вампир, която попада в семейството на младата Лаура. Двете разпознават себе си от мистериозно видение, преживяно преди години. Но Кармила започва да се държи повече от странно…

Вдъхновен от тази история, Брам Стокър мести действието в Трансилвания, за да може да свърже своя разказ с реално съществуващия Влад Цепеш. Причината е простичка… Авторът посещава окултна ложа, в която Цепеш е честа тема на разговор, като най-вече се обсъждат свръхестествените му способности.

Сред интерпретациите, които поражда оригиналният роман, е например и „Дракул“ – нещо като предисторията на книгата, при това стъпила върху записките на самия Брам Стокър, като съавтор на въпросното четиво е и прапраплеменникът му. Интерпретациите на историята всъщност са безброй, поднасят ги и автори като Стивън Кинг или Дарси Коутс. Пък и приела веднъж осанката на класика, „Дракула“ все по-малко действа на съвременния читател ужасяващо и все повече се чете… романтично.

castle-6222456_1280

Самата книга притежава белези на много жанрове, а за литературните изследователи е бездънен източник на разсъждения относно ролята на жените във Викторианското общество или пък сексуалността

Текст Краси Проданов
Снимки от Tim Alex за Unsplash и Amy за Pixabay

Прочетете още

245727_b

Злото – в Добро

Ася Николова, Хеликон Витоша Авторът на романа „Последно обещание“, Мартин Ралчевски, е богослов по образование …