Лира Литературно-рекламна Агенция
Заглавия, които са задължителни за всяка домашна библиотека
Книгите остаряват красиво – особено хубавите. Има такива, които постоянно препрочитаме, или пък други, те се врязват в паметта ни и определят поведението ни за цял живот. Често са от различни жанрове, някои популярни с излизането си, а други – дори забранени. Много от съвременните произведения всъщност ги копират, само дето не могат да достигнат нито славата, нито тиражите им.
Ето десет такива заглавия, които са актуални във всяка епоха и за всеки един запален читател
„Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес
„Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.“ Така започва един от най-популярните романи на нашето време – в родния превод на Румен Стоянов. И книгата, и авторът отдавна са се превърнали в легенда. Нещо повече, „Сто години самота“ е успешна емблема на световната литература въобще през миналото столетие. Семейство Буендия е сякаш от познат на всички, но налудничав свят, с фантазиите и маниите, с откритията и бунтовете си, с изневерите и кръвосмешенията. Затова точно то сякаш е избрано да представи митовете на света ни, историята и трагедиите, които преживяваме, също любовта.
„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин
Едно от най-големите и внушителни приключения в световната литература. Историята е предадена от неколцина герои, които се включват по различен начин в разказа на писателя. Може да се каже, че това са няколко книги накуп, които се развиват паралелно и изграждат една непозната до излизането на „Властелинът на пръстените“ Вселена за световната литература. Внушителният роман води най-важната борба на всички ни – тази на доброто срещу злото. Обширни описания са като врата към свят, в който писателят ни кани да встъпим… и може би да останем там завинаги.
„1984“ на Джордж Оруел
Представете си Лондон като най-мрачното място на света, място, на което дори мислите се превръщат в опасност, която може да се окаже прът в нашето съществуване. Уинстън Смит има работа, която сякаш изглежда вече обичайна в наши дни – да пренаписва статии, така че да ги прави удобни за партийната линия. Само дето верността му се пропуква и той започва да мечтае за бунт срещу Големия брат – онзи, който наблюдава всичко. Създаденото от Оруел надхвърля мрака в книгите на Кафка и всеки един друг писател в историята на литературата. Фантастична сама по себе си, „1984“ е крайно логична книга, която сякаш човечеството следва от създаването ѝ през 1949-а, та досега.
„Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли
Още една от класиките на миналия век – „Прекрасният нов свят“ излиза през 1932 г. По един брилянтен начин Хъксли създава метафора за бъдещето – макар и изпълнена с ирония, книгата му го рисува в тъмни, направо черни краски. И тук важи онова, което е вярно за „1984“… Десетилетията след създаването на „Прекрасният нов свят“ потвърждават какъв пророк е бил авторът. А той описва изкуствено възпроизвеждане, евгеника… войни и болести няма, а всички са щастливи. Но и всички са създадени като по калъп – моделите, които описва Хъксли, са любопитен поглед към лидерите, които следваме… Затова и в книгата има намеци за Троцки, Мусолини, Наполеон, Ататюрк… Общото усещане е за свят, който се е превърнал в монтажна линия.
„Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин
„Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.“ Това пък е първото изречение от тази класика – в превод на Жени Божилова. Точно за началото на романа казват, че е сред най-запомнящите се и успешните в световната литература изобщо. Другият голям пример в това отношение е „Анна Каренина“ на Толстой. „Гордост и предразсъдъци“ излиза през 1813 г. Само две години по-рано Джейн Остин е предложила на публиката друг незабравим свой роман – „Разум и чувства“. Сюжетът изглежда прост, но всъщност е неповторим, защото съдържа възможно най-пъстра палитра от характери и отношения – все пак става въпрос за петте дъщери на семейство Бенет, пред които стои една задача… Да намерят възможно най-изгодна партия.
„Престъпление и наказание“ на Достоевски
Тази книга пък излиза около половин век след „Гордост и предразсъдъци“. Критиката нарича „Престъпление и наказание“ „първия голям роман на Достоевски“. Всъщност това е перфектен психологически поглед към един герой – Родион Расколников. За него всяко престъпление е оправдано, щом подтикът за извършването му е хуманен. Расколников обаче е преценил неправилно една човешка особеност – чувството за вина, което ни залива. В крайна сметка страданието се явява отговор и изкупление на всичко. Поне според Достоевски.
„Лолита“ на Владимир Набоков
Историята на литератора Хумберт Хумберт, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, също е сред най-ярките в световната литература. Необичайният любовен роман изтласква на преден план най-неудобните чувства и страсти – доказателство за това са сексуалните влечения на Хумберт към 12-годишната Долорес. Интересното е, че книгата силно привлича със стила и сюжета си – и в същото време е необикновено отблъскваща заради мисълта за случващото се по страниците ѝ. Постепенно „Лолита“ се превръща в една непобедима визия за американската действителност, може да се каже, изкривена американска мечта – онази от хорър предградията и евтините мотели. Всичко това подплатено с необикновения талант да разказва на самия Набоков.
„Одисей“ на Джеймс Джойс
Според мнозина, най-великата книга в съвременната литература – „Одисей“ излиза през 1922-а и описва на няколкостотин страници един-единствен ден, но през призмата на 38-годишния рекламен агент Леополд Блум. Освен всичко останало, Джойс демонстрира необикновеното си умение да борави с езика. Затова и българският превод на Иглика Василева заслужава огромно признание и аплодисменти.
„Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер
Книга от средата на по-миналия век – груба и нежна едновременно, съдържаща някакво вечно очарование и привлекателност. Заради „Мадам Бовари“ Флобер се превръща в един от най-големите романописци изобщо. Новаторско е всъщност реалистичното му отношение към сюжета, като стилистиката превръща книгата в една от най-важните за френската литература изобщо.
„По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст
Още една книга от графата „Най-велики за всички времена“. Мащабният многотомен роман също използва т. нар. „поток на съзнанието“. Времето и съня, съзнанието и спомените се преплитат, за да създадат произведение, което така и не бива довършено заради нещастната смърт на автора на 51. „Една любов на Суан“ е първата част от творбата, превеждана и представяна у нас на няколко пъти с различно заглавие.
