Писателят навършва тази година 60
Авторът на „Шифърът на Леонардо“ и други известни книги повлиява на туризма главно в четири европейски града – в тях основно се разиграват и сюжетите на книгите му. Данните от книжарниците пък го правят един от най-известните и популярни писатели на 21. век.
„Шифърът на Леонардо“ покачва интереса към Париж
Според книгата харвардският професор Робърт Лангдън е в командировка именно във френската столица, когато е извършено убийство в Лувъра. Така се заплита и сюжетът, в който са намесени един куп известни личности – Исак Нютон, Ботичели, самият Леонардо и още много други. Действието прескача и до Лондон, но кадрите от Лувъра се запечатват в съзнанието на десетки хиляди читатели, които пожелават да видят музея на живо.
Друго важно място в книгата е парижката църква „Св. Сулпиций“. Преди излизането на книгата тя е встрани от туристическия интерес. Романът на Дан Браун – пък и филмът с Том Ханкс, променят нещата.
„Ад“ е като галерия на Флоренция
Робърт Лангдън и тук има загадки за разгадаване, но именно Флоренция е величественият фон, на който се разиграва книгата. Скулптури, картини, сгради – цялото културно наследство, натрупано през столетията, сега е впрегнато в сюжета на този трилър. Действието е зловещо, от една страна, но от друга, събужда невиждан интерес към красотите на италианския град.
Разбира се, местните агенции реагират на интереса и предлагат например петчасова обиколка на Флоренция, наречена „Ад“. Маршрутът ѝ наподобява начина, по който се развива действието и в книгата, и във филма по романа на режисьора Рон Хауърд.
Оставаме в Италия и с „Шестото клеймо“
Тук всичко започва в сърцето на християнството – Ватикана. Рим е градът, в чиито сенки Робърт Лангдън открива мрачни истини, както се казва и в анотацията на книгата. Още повече, че както обикновено, тимът от сътрудници на писателя предоставя детайлно описание на местата, за които става дума. Така те присъстват в сюжета и на тази книга със съвсем реалистични детайли, връзката между отделните сцени съвпада с местонахожденията им. Затова и вместо с пътеводител, Рим може да се обиколи именно с „Шестото клеймо“ в ръце. Пък и името на града се споменава наистина стотици пъти в самата книга. Ето един цитат от превода на Крум Бъчваров, който показва прекрасно атмосферата на романа:
„Лангдън се изкачваше нагоре. Към гълъба. Почти летеше. Стигна до платформата на обелиска. Пред него се ширна целият Рим. Гледката беше поразителна. Наляво видя хаотичните телевизионни прожектори около базиликата „Св. Петър“. Надясно – димящия купол на „Санта Мария дела Витория“. В далечината пред себе си – Пиаца дел Пополо. Долу – четвъртата и последна точка. Гигантски кръст от обелиски.“