Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато ходим насън, ни завладява животинското, казва писателят
Млада жена на прага на престъплението – освен ако наистина не сънува… „Анна О“ е мрачен и изпълнен с напрежение трилър, в който с всяка страница научаваме все повече за своите сънища и инстинкти. Авторът му Матю Блейк се превърна в знаменитост буквално за нощ – досега професията му е да съставя политически речи… Дали обаче черпи вдъхновение за своята история и от политиката, остава тайна. В това интервю си говорим по-скоро за инстинктите, които несъзнавано носим в себе си – и защо неговата Анна О в крайна сметка е симпатична героиня.
Свързаните със сънища престъпления са идеална материя за трилър – и Матю Блейк го създава… Разгръщаме заедно с него „Анна О“
– Сънувате ли книгите си? Малко шеговит въпрос като начало, но всъщност темата е сериозна… Възможно ли е да програмираме сами поведението си, докато спим?
– Това е толкова интересен въпрос! Не сънувам книгите си. Но мисля, че подсъзнателно разрешавам някои проблемни сюжетни точки, докато спя, без да го осъзнавам наистина. Инстинктът е много важен при писането. Винаги се опитвам да се оставя на инстинкта и подсъзнанието си да ме водят, точно както казва Стивън Кинг в книгата си „За писането: Мемоари на занаята“. Не съм сигурен дали можем сами да програмираме поведението си, докато спим. Може би в определена степен. Но подсъзнанието винаги ще си остане донякъде мистерия.
– Обвързвате съня с престъплението. Често новините ни поднасят факти, от които ни се струва, че сънуваме… Не мислите ли, че действителността днес е по-жестока от трилър?
– Сериозен въпрос. Мисля, че всички велики трилъри имат корени в реалния свят и се усещат автентични. Свързват се с нашите истински страхове и обща тревога. Не мисля, че действителността ни е по-жестока от трилърите, но мисля, че книгите могат да играят роля на огледало за света и да ни помогнат да възприемем събитията по света чрез разказването на истории.
– Разкажете ни за процеса по писане на „Анна О“. Включвате и много научна информация, но къде беше пределът, отвъд който отпускахте въображението си?
– „Анна О“ е висококонцептуален трилър, не само заради убийството, извършено насън, но и заради Синдрома на примирението и идеята за дълбокия сън. Знаех, че за да съм сигурен, че историята ще е достоверна, трябва да е основана на истински проучвания. Много съм горд с факта, че всичко, описано в книгата, или вече се е случило, или е възможно да се случи. Всичко се основава на факти, на реалността. Истината е винаги по-странна от всичко онова, което можем сами да измислим!
– Според някои Синдромът на примирението, от който страда героинята Ви, може да се превърне и в болест на цивилизацията… В тази връзка, можеше ли Анна О. да е още по-плашещ образ? Сякаш таите някъде в себе си симпатия към нея…
– Това е интересна идея. Мисля, че всяко мистериозно заболяване е много любопитно, както и идеята за влиянието на ума върху тялото и начинът, по който външната среда също допринася за това от какво страдаме ние като индивиди. Започваме да виждаме все повече от този подход с отношението към неща като затлъстяването, тютюнопушенето и общественото здраве. За да успее Бен да излекува Анна, трябва да възвърне надеждата в живота ѝ. Може да го направи само като разбере какво е довело до въпросната нощ, в която тя извършва убийство, и да разбере из основи какво се е случило. Колкото повече научава Бен, толкова повече той – и читателите – започват да симпатизират на Анна.
– Пиша тези въпроси точно по пълнолуние. Доколко сме зависими според Вас от инстинктите си – и не е ли един от тях именно инстинктът да убиваме?
– Мисля, че това е най-завладяващият въпрос относно сомнамбулизма. Разговарях с невролог, който обясни, че когато ходим насън, рационалната част от мозъка ни спира да работи и ни завладява по-животинската и инстинктивна част от нас. Това е една от дилемите, които разглеждам в „Анна О“. Носим ли отговорност за действията си, ако рационалната част от ума ни спи?
Най-добрите трилъри за мен са онези, които водят до дискусия, провокират полемика, дебати и страстни реакции. Надявам се „Анна О“ да е точно такъв трилър
– Наричат „Анна О“ „трилър на годината“. Коя част от книгата Ви е любима, за кое мислите, че Ви се е получило особено добре?
– Отделих наистина много време за проучване, както и върху обрата в книгата. Исках да е такъв, какъвто никой преди не е виждал, и който ще шокира читателите по целия свят. И изглежда, че съм успял!
– Книгата Ви стана бестселър буквално за една нощ. Какво е за Вас успехът? Ето, България е малка страна, но с взискателни читатели, като и те ще оценяват таланта Ви… Кажете им нещо важно, което е стълб в живота и кариерата на Матю Блейк!
– Успехът за мен е хората да четат „Анна О“ и да я обсъждат. Да се вдъхновят да споделят собствените си истории, свързани със съня. Най-добрите трилъри за мен са онези, които водят до дискусия, провокират полемика, дебати и страстни реакции. Надявам се „Анна О“ да е точно такъв трилър. Искам всички читатели да говорят за романа на приятелите и семейството си.
– Благодарим – и Ви пожелаваме успех!
