Лира Литературно-рекламна Агенция
Тя е сред най-значимите за всички векове
Създадена е през 3-ти век преди новата ера – от ученика на Аристотел Деметрий Фалерски. Днес учените предполагат, че е съхранявала около 700 хил. свитъка, което я превръща и в най-голямата в античния свят. При това става дума за огромен по мащабите си център за писменост и образованиe. Унищожава я пожар, а после е и разрушена. За причините се спори до днес.
Стремежът тя да бъде възстановена води до уникален конкурс към края на 80-те, зад който застава и ЮНЕСКО. Печели го скандинавското архитектурно студио Snøhetta, известно и дотогава с проектите си. Резултатът от тяхната работа им носи много аплодисменти, както и световната награда за архитектура.
Така се ражда една от най-знаковите сгради на нашето време – новата Библиотека Александрина. Огромната фасада от гранит е украсена с букви от общо 120 световни азбуки. Това се превръща и в знак, че различията отпадат, щом пристъпите през прага на библиотеката. Тук едно-единствено нещо има смисъл и значение – и това е образованието.
Архивът обаче е организиран на три езика – това са арабски, френски и английски. Книгите на френски са всъщност дарение от Националната библиотека на Франция, като благодарение на тях Александрина е шестото по големина франкофонско учреждение в света.
Най-голяма забележителност на библиотеката е централната читалня – тя се разпростира на площ от 20 хил. кв. м и изглежда безкрайна. Това е ефектът и от стъкления покрив, който премахва всякакви ограничения. В залата се побират около 2000 души, като всички те вършат работата си в абсолютна тишина.
„Библиотеката е създадена за осем милиона книги – обяснява местният екскурзовод Фатима. – Има специализирани раздели за деца и възрастни, за хора със зрителни нарушения, а също и отдел с карти.“ Важна част от целия комплекс обаче е и музеят на писмеността и старите книги, като египетската атмосфера си личи в него по отделението със саркофази, антични мозайки и статуи.
Съвременните технологии са използвани достатъчно добре – благодарение на тях може да разгледате някой саркофаг отвътре или да хвърлите поглед отблизо на… мумия. Най-интересният експонат в музея обаче е в отделението за писмеността – става дума за парче хартия с гръцката азбука, за което се смята, че е оцеляло от пожара в древната Александрийска библиотека. Всъщност това е копие, защото оригиналът е изложен във Виена. Египетските власти отдавна полагат усилия за връщането му на неговото първоначално място.
Библиотеката е създадена за 8 млн. книги. Най-впечатляваща е централната читалня за 2000 души
Библиотека Александрина обаче има и критици… Мнозина смятат, че тя е твърде скъп проект, който е голям залък за затруднената египетска държава. На всичко отгоре луксозната сграда е в пълно противоречие с относително бедния район – още първата среща с прекалено амбициозните продавачи на сувенири или упорити просяци напомня за това.
Друга критика касае самия бюджет – строежът на библиотеката всъщност струва повече, отколкото книжния ѝ фонд. При отварянето на учреждението огромното хранилище за 8 млн. книги е почти празно. Към първоначалните половин милион библиотечни единици се добавят още толкова благодарение на френската държава. Предполага се, че ще са необходими десетки години, за да се изпълни цялото хранилище.
И така обаче библиотеката заприличва на огромен староегипетски храм на фона на залязващото край Нил слънце. Ефектът подсилва водната площ от едната страна на впечатляващата сграда. И макар че епохата е друга, пък и оригиналът отдавна не съществува, и така Александрина може да удиви всекиго, за когото книгите и знанието са култ.
