Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата на Робърт Луис Стивънсън е сред златните днес
Авторът е едва на 33, когато я издава. Вдъхновява се от рисунка на въображаем остров, който всъщност рисува сам – с осиновения си син. Двамата убиват така скуката по време на една ваканция в Шотландия през 1881-а. За има-няма две години книгата е готова и дори на витрините на книжарниците. При това интересът вече е очевиден – първо излиза откъс по откъс в младежкото издание Young Folks.
Редки са случаите от онази епоха, когато книга, известна и днес, е придобила моментално популярност. Но това е така, що се отнася до „Островът на съкровищата“. Приключенският роман на Стивънсън моментално се превръща в нещо, което днес бихме нарекли „бестселър“.
Парадоксално, романът допринася за „пиратската култура“ в тогавашното общество. Влиянието си личи и до ден-днешен. В пиратските истории – на кино или в книга, по правило присъства някой морски разбойник с дървен крак, доста често има и папагал. За количествата изпит ром няма нужда да се говори.
Дребен трик от страна на автора е псевдонимът, с който първоначално подписва „Островът на съкровищата“. Книгата излиза изпод перото на капитан Джордж Норт, така че написаното по страниците да има още по-голям ефект. Целият процес на писане също протича с помощта на осиновеното момче на Робърт. Писателят му чете новонаписаното, за да прецени реакциите на хлапето.
Интерпретациите на книгата са безброй – тя има например вариант за радиотеатър, разбира се, поставяна е и на сцена. Филмирана е много пъти, включително като футуристична анимация от нашия Румен Петков – под името „Планетата на съкровищата“ през 1982 г. Има обаче и аниме версия – от 1971-а, тя се казва „Островът на съкровищата с животни“. Любопитна е екранизацията година по-късно – в пълнометражния филм тогава участва Орсън Уелс в ролята на Дългия Джон Силвър.
А точно героите правят книгата незабравима – и гадникът Джон Силвър със своя говорящ папагал, и малкият Джим, който ни разказва цялата история. Най-хубавото е, че и днес може да се качим на „Испаньола“ – и въпреки морската болест, с първата страница да станем деца. За да запеем с дрезгав глас:
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром!
