Почти автобиографичният роман продължава да е търсен и четен
Книгата на Халед Хосейни се появява на пазара в края на май 2003 г. Сюжетът се е превърнал днес в класика – авторът седи на пейка и наблюдава стрелкащи се хвърчила, като си припомня своето детство в Кабул.
По страниците са описани най-драматичните моменти за Афганистан през последните десетилетия – и краят на монархията, и инвазията на войски от Съветския съюз, размириците в страната, както и възходът на талибаните. Все кървящи рани, от които продължава да боли и днес.
Сред най-важните теми на Хосейни е тази за вината и изкуплението, за невъзможните прегради пред приятелството. Щекотливите теми плюс универсалните послания правят от „Ловецът на хвърчила“ предпочитано четиво в много книжни клубове в САЩ – така романът се появява сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, където и остава повече от две години.
През 2007-а на екраните излиза и филм, вдъхновен от книгата на Хосейни. Режисира го Марк Форстър, а в ролите са Калид Абдала, Зекерия Ебрахим и други. Част от диалозите са персийски дари, като има сцени и на други езици, които се говорят до днес на територията на Афганистан.
Така в крайна сметка „Ловецът на хвърчила“ е преведена на няколко десетки езика, а продадените екземпляри надхвърлят 10 млн. Авторът създава след това и няколко други книги – например „Хиляда сияйни слънца“ или „А планините ехтяха“, като съдбата на народа му присъства навсякъде в тях.
Семейството му определено има късмета, че бащата е дипломат – живеят в Иран и Париж, преди САЩ да се превърне във възможност за тях. Търсят убежище там, след като Афганистан пада в плен на комунистическата идеология в началото на 80-те. Халед завършва медицина, но все си мечтае да пише. Месеци наред става рано сутрин, преди смяната си в болницата, за да нахвърли някоя страница от бъдещия роман. А историята продължава да лети, носи я вятърът като хвърчило, превърнала се в едно от най-силните послания, посветени на Афганистан.