Лира Литературно-рекламна Агенция
Страхът е емоция, която често обяснява поведението ни
Мистерията винаги ни е привличала – макар че точно тя ни прави понякога слаби и беззащитни. Когато е интелигентно оформена и поднесена, предизвиква страх, който се разлива учудващо приятно из кръвоносните съдове. Затова и можем да кажем, че книгите с мистерия са нещо като пикантната храна. Пристрастеността към тях е трудна за обяснение, но изцяло приковаваща. Така е и с книгите, които сочи този път петъчният книговодител.
Първата разглежда темата за загубата
В чисто психологически план това е едно от най-опасните състояния, през които преминаваме. Хората, преживели в животите си голяма загуба, на практика започват да се разпадат – иска се много воля за спиране на този процес. А точно такъв герой опитва да създаде Дженифър Хилиър в „Малки тайни“. Мерин и Дерек губят сина си Себастиан, който буквално изчезва. Животите им са на ръба, когато жената разбира, че има и друга горчив залък за преглъщане – любовницата на съпруга ѝ. От този миг животът ѝ може да се опише само с една дума – отчаяние.
Ако го почувствате и вие по страниците, значи Хилиър наистина е добър писател. Канадка от филипински произход, тя е познато име в света на трилърите. У нас например привлече внимание и с романа си „Буркан със сърца“. Но сега ви предлагаме именно тази нейна главоблъсканица – „Малки тайни“, в която главен герой е страхът.
Ужас и неизвестност струи и от „Убежището“
Природната картина по страниците е направо идеалистична, но Сара Пиърс е приготвила нещо друго за читателите си… Нейният трилър ни води на странно място, носещо още по-странното име „Скалата на Мрачния жетвар“. Стари легенди и суеверия посрещат посетителите там. Докато смъртта на млада жена не потвърди, че всичко това… може би е истина. И идва мигът, в който да се развихри талантът на Сара…
Започва да пише по време на бременността си, което – трябва да признаем, не е най-обичайното занимание за човек в такова състояние. Обича да създава абсурди в книгите си – като този богатите летовници да се разделят с ленивостта си за сметка на заплетени криминални деяния, които придават на почивката им твърде чудовищен вид.
Страх в естествени условия
Това е вече третата история в книговодителя – за учен, който трябва да остави зад гърба си стените на кабинетната наука и да се впусне в онова, което му поднася животът. „Натуралистът“ е история, в която Андрю Мейн не пести неприятностите за своите главни герои. Може би точно техният интензитет прави книгата и най-успешна в кариерата му изобщо – при това сред близо 20-те романа, които е създал.
Понякога читателят има съмнение, че писателят описва сам себе си – особено след личната му авантюра да плува редом с бели акули в проект на „Дискавъри ченъл“. Интересна подробност е това, че се изявява и като илюзионист, но неговият професор – главният герой в тази книга, Тио Крей е по-скоро човек на точната наука, макар че това едва ли ще го спаси от неприятностите в роман, който предизвиква неприятното усещане, че винаги може да ни се случи нещо лошо.
