Лира Литературно-рекламна Агенция
Станали са нарицателни и в медицинския свят
Големите писатели са големи психолози – това е ясно, откакто съществува хубавата литература! Просто вечните творби раждат образи, които се превръщат в характерни и незабравими. Като мацне пък с черната четка в душите им, всеки автор е способен да увековечи и техните недъзи.
Да напишеш такава книга означава, че притежаваш умението да сканираш човешката душа. Защото основният материал за всеки един писател идва от реалността, в която живее. Така че и най-запомнящите се типажи са просто огледало на случващото се наоколо.
Затова е още по-интересно, когато някой автор дълбае в душата на своя герой. И открива там любопитни взаимовръзки и зависимости. Така са се родили и понятия, които от света на книгите са се пренесли постепенно и в медицината или психологията. При това всеки от героите по-долу е на практика вечен!
Ето седем разстройства на психическо ниво, които писателите са регистрирали, а лекарите пък са превърнали и в диагноза
Синдромът на Алиса
По страниците на „Алиса в Страната на чудесата“ героинята на Луис Карол ту пораства, ту се смалява – може би под въздействието на странните отвари или пък храни, които поглъща. Става въпрос обаче за състояние, при което всичко наоколо ни се струва огромно или миниатюрно, с други думи, проблем във възприятията. Заедно с това – досущ като в книгата, човек губи ориентация във времето и пространството. Така например един коридор може да изглежда буквално безкраен…
Някои смятат, че авторът на книгата описва собствено психическо състояние. Един от симптомите за синдрома е например мигрената, а Луис Карол често е страдал от натрапчиво главоболие. Специалистите считат, че състоянието отшумява в рамките на няколко години.
Синдромът на Дориан Грей
Разбира се, наименованието идва от книгата на Оскар Уайлд – всъщност единствен негов роман в творчеството му. Критиците отбелязват, че сюжетът в „Портретът на Дориан Грей“ е конструиран покрай Фаустовия мотив – героят жертва душата си в името на своята младост. Психолози и психиатри допълват характеристиките – това състояние е придружено от панически страх от остаряването. Хората, които страдат от подобен синдром, харчат с лека ръка много средства за дрехи или пък козметични средства.
Състоянието никак не е безобидно, защото всяка промяна във външния вид може да доведе до тежка депресия и дори самоубийство. Лекарите обобщават, че най-често такъв синдром се наблюдава при известните личности, които са винаги на показ – артисти, музиканти, шоумени. За всички тях физическият образ е от изключителна важност. Интересното е, че Американската асоциация на психолозите изключва синдрома на Дориан Грей от списъка със заболявания.
Синдромът на Маугли
Малкото момче, отгледано от вълци, е сред най-популярните герои на „Книга за джунглата“, създадена от Ръдиард Киплинг. А заболяването се отнася за малчугани, които като Маугли растат в социална изолация. Психолозите са проучили много такива случаи – общото между тях е това, че децата обикновено изживяват силен емоционален стрес. Тъжното е, че синдромът се подписва върху съдбите им за цял живот. Такива хора са със занижени интелектуални способности и се приспособяват трудно, а особено в днешния свят това може да е и фатално!
Синдромът на Питър Пан
Вече говорим за герой, любим на няколко поколения деца – Питър Пан отказва да порасне в книгата на Дж. М. Бари и се впуска в невероятни приключения. А днес, казват психолозите, има такива момчета навсякъде… Големите възрастни, които се държат като деца, са една от характеристиките на нашата епоха. Това са хора, които избягват да носят отговорност и не са готови да встъпят в зрели отношения. Когато все пак изберат партньор, те търсят в него характеристиките на своите родители.
Според специалисти този синдром се наблюдава по-често при мъжете. Страдащите от него остават със семействата, в които са израснали, трудно избират професия и още по-трудно се реализират. С годините поведението им се оформя като агресивно и депресивно. Животът ги отегчава, но така и не излизат от черупките си. Защото кой ли би харесал порасналия Питър Пан.
Синдромът на Отело
Трагедията „Отело“ на Шекспир е писана още в началото на 17. век. В нея мавърът погубва съпругата си Дездемона, след като попада в лабиринт от лъжи и клюки. В миг на разкаяние слага край и на собствения си живот. Така че и психологическият синдром, който си е спечелил името на шекспировия герой, се характеризира със силно недоверие към околните. Патологичната ревност, каквато всъщност представлява, върви ръка за ръка с алкохолизма и сексуална дисфункция. Може обаче да е знак и за шизофрения и биполярно разстройство.
Една от причините за такъв синдром е ниското самочувствие. Когато състоянието се задълбочи, то може да доведе до засилена тревожност и трайна депресия. И макар че Шекспир насочва погледите към мъжкия пол, според психолозите това състояние касае еднакво мъжете и жените.
Синдромът на Рапунцел
Това състояние е изключително странно и рядко – и слава богу. При него се стига до оскубване на косата, последвано от поглъщането ѝ – среща се главно при млади жени. Психиатрите обясняват това с преживяна травма в детски години.
В приказката на Братя Грим красиво момиче е затворено от зла вещица на върха на кула. Принцът чува прекрасната песен на Рапунцел и се изкачва при нея благодарение на дългата ѝ красива руса коса.
Точно косата се превръща в главното оръжие на страдащите от този синдром, наричан и трихофагия. Труден е за диагностициране, тъй като пациентите крият и отричат състоянието си. Разстройството е изключително рядко, като е описано научно едва преди около 55 години. Наред с психичните причини за появата на трихофагия, съществува и възможност тя да е следствие просто от манията на момичетата по собствената им коса.
Синдромът на Пепеляшка
Още една любима приказка – „Пепеляшка“, която навремето са преразказали и Братя Грим, и Шарл Перо, е сложила начало и на психично разстройство. От този синдром страдат най-вече осиновените деца или пък жени, които са емоционално зависими от своя партньор. Основно обаче за синдром на Пепеляшка се говори в детската психология. Малчуганите преувеличават или измислят истории за това как са пренебрегвани, обиждани или наказвани. По този начин материализират страха си от новото семейство, в което са принудени да заживеят. Става обаче въпрос за нещо повече от обикновени лъжи.
Интересното е, че наред със синдрома на Пепеляшка съществува и комплекс на Пепеляшка, с който вече се обозначава женска фикс-идея за обвързване с по-силен физически и финансово партньор. Касае предимно млади момичета и жени, като спада сред сексуалните комплекси.
