Лира Литературно-рекламна Агенция
И писането е занаят – като толкова много други неща
Изкуството да пишеш добре обикновено има две страни. Едната е безспорна и без нея просто няма да се роди нищо… Това е талантът! Дори погалените с дар слово от съдбата обаче се нуждаят от добър порядък, за да се превърнат в ефективни писатели.
Когато се ровим в биографиите на големите, откриваме точно това – те спазват строго очертан дневен ред, който включва разнообразни дейности. Има писатели, които творят рано сутринта, други вместват писането в графика си, все едно са на пълно работно време през деня. За нощните птици е ясно – вдъхновението ги сполита, след като падне мрак.
Наред с това писателите се нуждаят от нещо, което да уравновесява психическите усилия, които полагат, за да се роди книга. Има чудесни примери в това отношение – градинари, спортисти или пък риболовци, писателите търсят хармонията по всякакъв начин.
Да си успешен писател не е чудо, ами резултат от положения труд. Навиците играят в това отношение главна роля. Ето онези, които са ключови при големите
Как се става добър автор
- Пишете всеки ден. Рутината дава спокойствие на мисълта. Заедно с това помага един автор да погледне сериозно към заниманията си. Пък и бюрото с пишещата машина или компютъра е работното място. Там се случват най-важните неща в живота на големите писатели.
- Довършвайте историите. Последователността помага да не сме разпилени. Недовършените творби обикновено носят доста недъзи и когато опитаме да ги сглобим, винаги остава нещо дразнещо. Пък и като сме концентрирани, работният процес тече гладко.
- Писането е занаят, знаят големите. Полезно е да следим специализираната литература, посветена на писането, а заедно с това да се срещаме с други писатели. Общността може да ни даде и сигурност, и посока.
- Изненадващите ходове са любими на известните писатели. Сякаш в един момент за тях престават да важат всички правила за писане – точно това прави книгите им оригинални и запомнящи се. Обратното означава, че всеки текст ще е лесно предвидим и следователно, също толкова лесен за… забравяне.
- Вдъхновението е като птичка на рамото. Но всеки има начини да я извика. Един път с компания, друг път – като изследваме самите себе си. Постоянството ни позволява да видим кога ни навестяват най-хубавите идеи. И съответно да търсим тези състояния.
- Упоритостта е особено ценена. Представете си колко много големи творби нямаше да бъдат създадени изобщо, ако авторите им не притежаваха толкова важната упоритост. Писането е като бягане на дълги разстояния. Дори когато един текст е завършен, има още препятствия за преодоляване – редактор, коректор, издател… Всеки от тях мисли доброто на една книга, но сблъсъците понякога са повече от неприятни. Затова се нуждаем от търпение и… упоритост.
- Сърцето задава тонът. Успешни писатели са онези, които следват стремежите си. Ако един творец започне да се съобразява с това откъде може да си докара възнаграждение, написаното от него олеква и прозира. Доказано е, че истински стойностните хрумвания са резултат от вътрешния диалог и умението да живеем. А това са неща, които нямат нищо общо с парите.
- Гилотината на критиката – тя може да обезглави всяко вдъхновение. Понякога критиката виси като дамоклиев меч над начинаещите автори и бързо слага край на кариерата им. Големите писатели и те плачат – от прочита на книгите им. Най-грешно в случая е да мислим, че отрицателното мнение напада самите нас. Тук полезният ход е човек да разпознава градивната, конструктивна критика, която може да му донесе много – за разлика от обикновената плява, възхваляваща или унищожаваща, чието действие е кратковременно.
- Всяка история се нуждае от читатели. Ненапразно едно време книгите са били публикувани първо в подлистници – така историите се тествали директно върху четящите. В наши дни много автори – дори от световна величина, разпращат довършените си книги на целева група от критици, блогъри или пък най-обикновени читатели. Мненията им помагат да се финализира книгата, а след това и да се издаде.
- Най-полезното – да обичаме работата си. Големите творби са като флирт на писателя с думите. Ако той не обича написаното, резултатът ще е по-скоро небрежно създаден текст, който едва ли ще ни развълнува. Но ако любовта към думите е отпечатана във всеки ред, това ще направи книгата разпознаваема и предпочитана.
