Радослав Бимбалов: Идеята, че като си отидеш, ще си напълно сам, дава по-важен смисъл на настоящето

25.05.2023 Интервюта

„Екстазис“ е новата книга на Радослав Бимбалов, която разказва за прераждането на един човек в името на любовта

След като получи номинация за Награда Хеликон през 2022 със сборника си „Млък“ и сега със съвсем изпипания в литературно отношение роман – „Екстазис“, реших да избягам от представянето на Радослав Бимбалов като „известния наш рекламист“. Защото това, което демонстрира той в новата си книга, с емоция, концепция и стил, вече го налага като завършен писател.

– Г-н Бимбалов, как за толкова кратко време написахте роман, твърде дълбок, въпреки еуфоричното си заглавие –„Екстазис“?

– Всъщност започнах „Екстазис“ преди да оформя „Млък“. Не бях издавал самостоятелна книга от две десетилетия и трябваше да подходя внимателно към читателите. Затова предпочетох да завърша сборника с разкази и да пусна първо него, а чак тогава да завърша на практика втория си роман. Може да се каже, че „Млък“ беше генерална репетиция за „Екстазис“ и ми се иска хората наистина да усетят истинската дълбочина на моите думи в този роман.

– Книгата е благодатна за четене и от млади хора, които не познават екстаза на 90-те. Вашият сюжет накъде завърта онези години на „мътна пяна“, както сам ги наричате?

– 90-те са само първата част на книгата. Българската литература прекалено много гази в мътилката на онези години. Сякаш все не може да я опише или все не може да я изплува. Моят герой Михаил открива екстаза на живота в онзи отминал период, но после ни пренася в настоящето. Виждаме сегашното – в страст, радост, сладка болка или смърт – през неговите очи, на невидимия свидетел.

– Името му препратка към библейския архангел Михаил ли е, и ако е, не е ли малко цинично той да бъде с последния дъх на хората, в перманентно състояние на екстаз?

– Към архангел Михаил вярващите подхождат с несравнимо страхопочитание, напълно основателно. Моят герой, пак Михаил, е един от нас – обикновен младеж, който ненадейно попада вляво – или отвъдното, според „Екстазис“. Събира последните дихания на хората по заръка на Създателя – този, който се нарича ничий, за да не носи някое от имената, които ние му даваме. В последния дъх на хората се крие тайна, която се оказва достатъчно голяма, че да не бива разкривана, но Михаил прави именно това. Всъщност в смъртта с усмивка и дори върховното удоволствие от живота – телесно и духовно – не намирам нищо срамно. В загърбването на човешкото у нас има много повече цинизъм.

– Обикновено когато се говори за отвъдния свят, се използва вертикалното „горе“, а при вас е „вляво“. Каква е идеята на тази посока?

– Според „Екстазис“ ние живеем в нещо като ветрило, в което непрекъснато се отварят нови пространства, практически безкрайно. Когато умреш, за теб се разгръща паралелно пространство – вляво или вдясно от нас (според това какво си заслужил). Ако трябва да цитирам Михаил – „Добре, че са ме дръпнали вляво, за вдясно съм чувал някои лоши неща.“ Тази моя простичка теория предопределя самотно отвъдно пространство за всеки от нас, което е в противовес с установените вярвания, че от другата страна ни очакват отишлите си любими хора. Идеята, че като си отидеш, ще си напълно сам, дава друг, по-важен смисъл на настоящето, на живота.

– Заради начина, по който „убивате“ Михаил, стоварвайки една статуя върху него – мина ли времето на героичната смърт, за каква кауза си струва човек да живее и умре в наши дни?

– Михаил умира нелепо, доста млад. Но всъщност житейската му мисия започва чак в отвъдното, в неговото вляво. Там ще се опълчи на статуквото, което решава кой да живее и кой да умре, защото приживе е обещал нещо важно на голямата си, магична любов Лара. На Михаил му се налага да изпълни едно обещание, изричано задъхано насред целувки и плътска радост, често граничеща с опасна игра между живота и смъртта. „Отвъд и обратно“ е мисия, която само един истински Михаил може да изпълни.

Разговора води: Людмила Еленкова