Начало / Класации / Знаменитите литературни целувки

Знаменитите литературни целувки

Порталът flavorwire.com отбеляза Свети Валентин като припомни на читателите си няколко от най-прочутите целувки в литературата.

Първата спомената е страстната сцена между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър в класиката на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра”. Следват я Ромео и Жулиета в знаменитата сцена на балкона, описана от Уилям Шекспир. Сцената, в която Уенди целува удивения Питър Пан в романа на Джеймс Бари, се нарежда съвсем заслужено в тази класация.

Логично следва сцена от роман на Франсис Скот Фицджералд – Гетсби целува по бузата Дейзи, докато двамата тайно наблюдават как на лунна светлина кинорежисьор целува звездата във филма си.

Ето още две легендарни целувки: Едната е между Фарамир и Еуин в „Завръщането на краля”- част от легендарния епос „Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин. Другата е между Дафнис и Хлое от едноименната творба на Лонг.

Естествено, няма как да бъде пропусната любовната двойка Лолита и Хумберт Хумберт от „Лолита” на Владимир Набоков. Сцената, която е избрана от flavorwire.com, е целувката им в колата, докато Хумберт шофира по пътя на бягството им.

Единственият възможен финал, когато става дума за целувки, е тази на Дон Жуан на лорд Байрон. Предлагаме ви неговата дълга целувка в оригинал:

A long, long kiss, a kiss of youth, and love,
And beauty, all concentrating like rays
Into one focus, kindled from above;
Such kisses as belong to early days,
Where heart, and soul, and sense, in concert move,
And the blood’s lava, and the pulse a blaze,
Each kiss a heart-quake, — for a kiss’s strength,
I think, it much be reckon’d by its length.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар

  1. Гергана

    Лично за мен паметна е целувката на Фани Хорн и отец Ередиа („Осъдени души“, Димитър Димов):

    …Изведнъж тя почувствува, че почва да губи властта над волята си, че поривът, който бе потискала месеци наред, който я караше да желае устните, тялото му, душата му… всичко, всичко у него, този порив сега я бе завладял напълно и напираше със страшна и неудържима сила. И тъй както пеперудата се хвърля в пламъка, който ще я изгори, така и тя се хвърли върху монаха, обхвана го като пантера и впи устните си в неговите. Никога жена не бе прегръщала по-страстно мъж, никога устни не бяха целували по-жадно други устни. Дъхът й пресекна, сърцето й замря, цялото й същество потъна в някакво безумно, диво, изгарящо блаженство…