Лира Литературно-рекламна Агенция
Порталът flavorwire.com отбеляза Свети Валентин като припомни на читателите си няколко от най-прочутите целувки в литературата.
Първата спомената е страстната сцена между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър в класиката на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра”. Следват я Ромео и Жулиета в знаменитата сцена на балкона, описана от Уилям Шекспир. Сцената, в която Уенди целува удивения Питър Пан в романа на Джеймс Бари, се нарежда съвсем заслужено в тази класация.
Логично следва сцена от роман на Франсис Скот Фицджералд – Гетсби целува по бузата Дейзи, докато двамата тайно наблюдават как на лунна светлина кинорежисьор целува звездата във филма си.
Ето още две легендарни целувки: Едната е между Фарамир и Еуин в „Завръщането на краля”- част от легендарния епос „Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин. Другата е между Дафнис и Хлое от едноименната творба на Лонг.
Естествено, няма как да бъде пропусната любовната двойка Лолита и Хумберт Хумберт от „Лолита” на Владимир Набоков. Сцената, която е избрана от flavorwire.com, е целувката им в колата, докато Хумберт шофира по пътя на бягството им.
Единственият възможен финал, когато става дума за целувки, е тази на Дон Жуан на лорд Байрон. Предлагаме ви неговата дълга целувка в оригинал:
A long, long kiss, a kiss of youth, and love,
And beauty, all concentrating like rays
Into one focus, kindled from above;
Such kisses as belong to early days,
Where heart, and soul, and sense, in concert move,
And the blood’s lava, and the pulse a blaze,
Each kiss a heart-quake, — for a kiss’s strength,
I think, it much be reckon’d by its length.
Лично за мен паметна е целувката на Фани Хорн и отец Ередиа („Осъдени души“, Димитър Димов):
…Изведнъж тя почувствува, че почва да губи властта над волята си, че поривът, който бе потискала месеци наред, който я караше да желае устните, тялото му, душата му… всичко, всичко у него, този порив сега я бе завладял напълно и напираше със страшна и неудържима сила. И тъй както пеперудата се хвърля в пламъка, който ще я изгори, така и тя се хвърли върху монаха, обхвана го като пантера и впи устните си в неговите. Никога жена не бе прегръщала по-страстно мъж, никога устни не бяха целували по-жадно други устни. Дъхът й пресекна, сърцето й замря, цялото й същество потъна в някакво безумно, диво, изгарящо блаженство…