Начало / Критика / Скандалната „Да пробудиш драконче“: „Грозни неща никнат в измамена душа”

Скандалната „Да пробудиш драконче“: „Грозни неща никнат в измамена душа”

Книгата влезе бързо и в политическа употреба

283178645_5443886698955948_5719184054533310582_n

Само за ден Николай Теллалов стана най-споменаваният български писател, като историята покрай обявената за скандална негова книга „Да пробудиш драконче“ зае дори медийното време на първата българска номинация за международния „Букър“ – за Георги Господинов и „Времеубежище“.

55-годишният Теллалов е от поколението, което израства с фантастика. Работи какво ли не, преди да се заеме с писане и публицистична дейност. Прави го благодарение на Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“, чийто член е. Става и главен редактор на издателска къща „Квазар”, която е специализирана в издаването на фантастична литература. Не крие, че го привличат анархистичните идеи.

„Да пробудиш Драконче“ е на практика дебют на писателя. Книгата, определяна като фолклорно фентъзи, излиза през 1996 г. Заема престижното второ място и в конкурс за фантастика на десетилетието. После има още няколко преиздания през годините. Успехът на „Да пробудиш Драконче“ провокира писателя да създаде и няколко продължения.

Тази история започна с това, че Радослав изтърва ловджийския си нож в тясна клисура, по дъното на която студено ромолеше планинско поточе”, това е началото на „Да пробудиш Драконче“. Провокативна и смела на моменти, тя разказва история, за която авторът твърди, че е „истинска приказка. И няколко прочетени реда стигат, за да стане ясно, че едва ли е писана за деца. Нещо, което очевидно е останало на заден план в инициативите, довели до настоящия скандал.

Ето обаче няколко кратки откъса от книгата – произволно намерени по страниците. В тях има дракони, философия, препирни… пък и мъничко от скандалните редове, довели до настоящата ситуация

327853706_1365238647554936_2227675391956131318_n

ОТКЪСИ от „ДА ПРОБУДИШ ДРАКОНЧЕ“
  • Да си паралия сигурно винаги ще е добре. Но за да забогатееш, вече не е достатъчно просто да изровиш гърне жълтици. Задължен си да ги дадеш на държавата. Понеже банките законно няма да ти изкупят имането, без да обясниш откъде и как си го намерил, а после, като вземеш полагащия ти се процент… тоест дял, част, ще ти лепнат данъци до небесата. Ще те посетят крадци. След това полицаи — да душат дали си предал всичките жълтици… Ако с остатъка подхванеш търговия, друг някакъв бизнес, ще се появят мутри да те застраховат. А скриеш ли всичко, тогава за да превърнеш златото в пари, отиваш право при мошеници, престъпници. Значи — пак при борчетата. С тях или против тях. В най-добрия случай ще си съсипеш съкровището по адвокати и други глупости. С една дума — разправии.“
  • „Добър вкус — насмешливо го прекъсна идващата на себе си Светлана. — Ако мине на фризьор, вземе да си смени парцалките и се научи да не стои като гвардеец, ще стане голямо сладурче. Значи, скъпи, запознаваш се с нея онзи ден, а пък я намирам сутринта тук и не ѝ личи да има гащички под полата. Пò ли я бива от мен с тази чудесна устичка?“
  • Такива сме хората — примирително вдигна рамене той. — Особено българите. Не сме народ, а… — и млъкна отсечено, безпогрешно прочитайки по навъсеното лице на девойката едва сдържван бяс. — Искам да кажа… Така де, сами си опоскахме държавата, а после търсим други виновни. Все от нещо сме изненадани — от суша, от киша, от сняг, от Девети септември, от Десети ноември! Станали сме изпростяла сбирщина егоисти, не уважаваме никой и нищо, най-вече себе си. И така открай време…
  • „Нъцки! За бащинство не можеш да съдиш никой. Спомни си хубаво, не ти ли беше точно вчера прането като клан петел? — изплющяха като шамари думите на момичето-змеица. — И сетне, нали си вземаш редовно някакви хапчета. Искаш ли да ти направим тест за бременност? Чуй, я си се фръцкай натам-насам нейде другаде, повече ти допадат тъпуци с лъскави коли и дебели кемери, пък и ти мяза да си нечия държанка. А Дичо го остави. Не го заслужаваш!“
  • Не си въобразявай, че те обича дори на една мъничка мъничина от мен! Досега се е влачила с простаци, които редовно са я пребивали от бой, и затуй те мисли за мека Мара, за послушен добряк! Смята, че ще си ѝ удобен, ала те иска обръснат, подстриган, облечен в костюм с вратовръзка и на престижна работа. Цял живот после ще ти натяква, че те била създала. Ще се омъжи не за теб, а за възможността най-сетне да престане да се продава на дребно!! Сега, ако искаш, заповядай ми да се махна, ала не издържам повече да гледам в съзнанието на тази кукла! Да, тя е права за себе си, ала ти не я обичаш, ти я съжаляваш, оплела те е като паяк в собственото ти съчувствие, а ти обичаш само МЕН!
Откъсите са от изданието, включено в поредица Българска фантастика XXI от 1996 г.
Информация и илюстрации от Николай Теллалов, goodreads.com и chitanka.info

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

419833624_10228123823192184_319207307678379803_n

София има вече и Дом Дора Габе

Жилището на поетесата сега е място за срещи и литература Завещанието на нашата поетеса казва, …