Лира Литературно-рекламна Агенция
Сценарии с изкуствен интелект от живота и книгите
„Най-големият проблем с изкуствения интелект е убедителността му дори когато си измисля.” Думите са на Александра Пржегалинска, полски философ, който работи именно в областта на изкуствения интелект.
ChatGPT изстреля проблема в центъра на вниманието
Бързо се включиха както механизми на любопитство, така и на страх. Ненапразно в последните дни се отправя и не един призив за временно спиране на процесите по развитие на изкуствен интелект. Лично съоснователят на „Майкрософт“ Бил Гейтс пък обяви, че не вижда смисъл в такъв мораториум.
Изкуственият интелект обаче така или иначе вече е част от нашата епоха. Работи се за него в много направления – например при автомобилите без водач. Изкуственият интелект е невидимо покрай нас и във всекидневни дейности – да речем, докато ровим из социалните мрежи. Той препоръчва съдържание, разпознава лица, генерира изображения.
Няма официално прието определение за изкуствен интелект
Много от представите ни за него идват от книгите или филмите. Или пък от станалите популярни още в края на миналия век шахматни двубои между известни гросмайстори и компютър.
Сега пък ChatGPT иззе изцяло нишата – ученици пишат с него есета, хакерите го тестват за своите измами, а дори Европол предупреждава, че с негова помощ могат да се вършат сериозни киберпрестъпления.
Внимание спечелиха и други такива „изкуствени“ инструменти, развивани в миналото – като чатa „Елиза“, който докарал според медиите свой потребител до самоубийство. Всъщност той се появява и в един популярен сериал – „Младият Шелдън“. Едва получило скъпоценен подарък – един от първите домашни компютри, произвеждани през 80-те, хлапето от сериала опитва да разреши проблемите между своите родители именно с помощта на споменатия чатбот. По-големият му брат пък решава да флиртува с „Елиза“. „Аз сексапилна ли съм в представите ти?”, пита закачливо изкуственият интелект.
Главната роля е на човека
„Ние си оставаме осъзнати личности – коментира именно този процес споменатата полска психоложка Пржегалинска. – Като хора, точно ние задаваме задачите на изкуствения интелект. Оставаме в главната роля и го използваме като инструмент.”
Тя обаче изтъква, че когато приемем за чиста монета създаденото от изкуствения интелект, сме на път да сбъркаме. „Инструменти като ChatGPT – продължава полякинята, – са полезни, когато самите ние имаме знания на специалисти в дадената област. Притеснявам се например за децата, които могат да използват програмата, без да осъзнават нуждата от критично мислене.”
Александра Пржегалинска илюстрира казаното с история за свой колега – лекар, който описва симптомите на пациент пред ChatGPT и така с помощта на изкуствения интелект успява да постави диагноза, която дотогава му е убягвала. Но и в този случай от първостепенно значение е научната подготовка на лекаря. „Проблемът е в това – обобщава тя, – че често въобще не знаем какво се случва вътре в конкретния модел на изкуствен интелект и защо ни предлага един или друг алгоритъм.”
Писателите ни пренасят на следващо ниво
Така е например в „Орбита, близка и позната“ – Беки Чеймбърс предлага сюжет, в който изкуственият интелект се е… преродил. Ловлейс е обслужвала кораб, но се събужда в ново тяло – тя започва да изучава Вселената и се запознава с интригуващ инженер. Какво ли бъдеще ще имат заедно те, човек и изкуствен интелект?
Също такава любов описва и Кас Хънтър в „И аз съм Рейчъл”. Когато Рейчъл загива, се оказва, че е оставила необичайно наследство на семейството си – изкуствен интелект Ай Рейчъл, който прави всичко като нея. Дали обаче може да я замести?
Машини в човешки облик включва и Иън Макюън в един от своите сюжети. Чарли си купува с всичките пари един от първите „човешки“ роботи – Адам. Заедно с приятелката си Миранда избират неговите качества. И се ражда… нестандартна любов, по пътя на която обаче стои и морална дилема. Освен ако машините не разбират сърцата ни по-добре и от нашите най-близки хора. Това е „Машини като мен”.
Любов търси и Клара – само че естествена, макар самата тя да е изкуствена… „Клара и слънцето“ поразява с човечността си, въпреки че Казуо Ишигуро превръща в главен герой конструирано от хората създание.
Витрувианският човек на Леонардо да Винчи интригува Жозе Родригеш душ Сантуш – писателят му отрежда ролята на вдъхновител на изкуствен интелект. Въпросът, който поставя в „Безсмъртния“, е дали могат да бъдат създадени съвършени човешки същества. И дали виртуалното няма да сложи край на реалното…
