110 години от рождението на „приказния диаболист“ Светослав Минков

12.02.2012 Автори

„Бащата“ на българската фантастика – Светослав Минков, днес щеше да навърши 110 години. Роденият през 1902 г. в Радомир писател е по-известен с детските си приказки, на които се посвещава след 9 септември 1944 г. През 20-те и 30-те години на ХХ век обаче той е един от най-модерните белетристи и най-известният представител на диаболичното направление в българската литература. Минков е член на кръга “Стрелец”, който води война с остатъците на символизма и класическия литературен стил на писателите, обединени от списание “Златорог”.

Авторът учи финанси и филология, студентските му години в Мюнхен го потапят във водовъртежа на най—модерните европейски литературни тенденции. Българските писатели от неговото поколение, създават произведения, които по нищо не отстъпват на европейската литература по това време и така сбъдват мечтата на Пенчо Славейков за европеизация.

Най- известните творби на Светослав Минков преди Девети са „Аргус“, „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия’“, написан в съавторство с Константин Константинов.

Писателят е работил като библиотекар (1924-1925) в Народната библиотека, книговодител, редактор в различни издания и издателства, за кратко е бил служител в българската легация в Токио (1942-1943).

След 9 септември 1944 г. е коректор във в. “Работническо дело”, редактор във в. „Отечествен фронт“, в Българската кинематография, главен редактор (1954-1956) и редактор (1956-1962) на издателство „Български писател“.

Негови са прекрасните преводи на Андерсеновите приказки, „Хиляда и една нощ“, „Приказки на Шехеразада“ (1959) и др.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Умира през 1966 г. в София.

Документалното изследване „Светослав Минков: Строго поверително“ тук

Книги от Светослав Минков тук