Лира Литературно-рекламна Агенция
“Параграф 22” от 1961 г. е начело на класацията
Порталът flavorwire.com избра 20-те корици икони, за да си спомним “доброто старо време”, когато титулната страница на всяко издание се правеше с много вкус, както казват авторите му.
Първи номер е “Параграф 22” на Джоузеф Хелър от 1961 г. Корицата е дело на Пол Бейкън – пионер на стила “Big Book Look”, който се характеризира с това, че заглавието и името на автора са написани едро, с дебели букви, придружени от малка концептуална илюстрация.
“Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд от 1925 г. е илюстрирана от Франсис Кюгът. Този относително неизвестен за времето си художник е бил готов с корицата преди писателят с романа. Когато Фицджералд вижда оформлението, толкова много го харесва, че казва на издателя си, че ще го “вкара” в книгата си. Хемингуей не пропуснал да каже, че корицата е отвратителна.
“Атлас изправи рамене” на Айн Ранд от 1957 г. е със силно въздействащ дизайн, въпреки че съвременните читатели са свикнали с образа на бронзов Атлас на колене.
“Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес от 1962 г. и от 1972 г. Втората корица е на Дейвид Пелъм и е наистина икона.
“Спасителят в ръжта” на Джеръм Селинджър от 1951 г. е с корица като своя автор – лаконична, имена с инициали, никакви биографични бележки на гърба. И въпреки че авторът одобрил илюстрацията с полуделия кон, той отказал да даде автограф на дизайнера Е. Майкъл Мичъл.
Сред уникалните корици са и първите издания на “1984” (1949) на Джордж Оруел – тревнозелена с числа, изписани и с букви, и на “Да убиеш присмехулник” (1960) на Харпър Лий, изобразяваща превито дърво, заради което дизайнерката Шърли Смит е критикувана, че е много семпла.
Сред селектираните образци на корици са и: “Прекрасният нов свят” (1932) на Олдъс Хъксли, “Хладнокръвно”(1966) на Труман Капоти, “Кръстникът” (1969) на Марио Пузо, “Лолита” (1955) на Владимир Набоков, “По пътя” (1957) на Джак Керуак, “Полет над куковиче гнездо” (1962) на Кен Киси, “Гроздовете на гнева“ (1939) на Джон Стайнбек, “Заеко, бягай” (1960) на Джон Ъпдайк, “451 по Фаренхайт” (1953) на Рей Бредбъри, “Повелителят на мухите” (1954) на Уилям Голдинг.
