Начало / "Четящият човек" / Смешни книги за тъжна политическа есен

Смешни книги за тъжна политическа есен

Казват повече, отколкото ще видите по телевизията

306637317_543471970912_2440589901776167642_n

Предизборната кампания според много наблюдатели е неочаквано вяла – на практика, главните действащи лица се ограничават с контингент от свои привърженици, като липсват сериозни дискусии или задълбочено представяне на политически платформи. Виж, друго е в социалните мрежи – там вечно ври и кипи, разменят се саблени удари чрез думи и обвинения, блокират се потребители, а най-честата обида е простичка – „трол“.

Дори петъчната „Панорама” също стана банална – и със сценките в нея, и с долнокачествените сценарии, които предлагат политиците. Изтърка се и темата за апокалиптичната зима пред нас – затова търсим свежест сега в книгите.

Има достатъчно сюжети, които напомнят българския гений да обърква всичко – по страниците на тези книги властват битовизмът и еснафщината, напъните за евтина слава и реализация в политиката, само че облечени в хумор и ирония.

Най-силното оръжие на авторите пък е, че са успели да погледнат на реалността с усмивка. Затова тези заглавия може да са и нашето спасение в тази предстояща тъжна политическа есен

231802_b

Иво Сиромахов или… певецът пуска властта

Обявиха „Певицата взима властта” за пророческа покрай последните президентските избори. Само че заглавието все така си е актуално, като всеки може да го редактира по свое усмотрение и спрямо своите политически нагласи. Най-хубавата дума, която описва положението и в книгата, и в държавата е една – трагикомедия. Иво Сиромахов обяснява по своя си начин защо е така. А романът наричат „най-забавната и най-сериозна книга едновременно, която той е написал”.

223055_b

Бай Ганьо (пак) печели изборите

Трудно може да минат предизборните препирни, без да се сетим за класическия образ на Алеко. Даже е редно и „Панорама” да започва първо с откъс от знаменития фрагмент „Бай Ганьо прави избори”. „Ей че си прост – казва още в началото с характерната си усмивка героят. – Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?” Между другото, навремето Петър Дънов критикува Алеко Константинов, че е събрал само отрицателните ни черти. Така според него придава на българина тип на отрицанието. Факт е обаче, че повече от век след създаването на книгата всичко в реалността доказва, че Алеко е бил прав.

201217_b

Предизборен дневник от панелните блокове

Бяха времена, когато изборите се решаваха от вота на панелните блокове, после пък важен стана гласът на ромските махали, а сега май парада командват модерните гета ала „Манастирски ливади”. Никола Крумов обаче печели усмивките с описанията на най-обикновени битови сцени – направо банални. Как открива поезия и хумор в тях, това е загадка! Във всеки случай му се удава да преобразява онова, с което до болка сме свикнали, а най-важна роля при него играе усмивката. Историческите червени линии и дати за избори изчезват – и всички заживяват щастливо на фона на залязващото младостко, дружбенско или пък люлинско слънце.

228109_b

Политически некоректни разкази

Дойдохме си на думата – благодарение на Георги Блажев. Покрай карантини и конспирации той извайва образа на българската душевност, който може да е много полезен за кандидат-депутати, стига да се сетят да прочетат „И заживели обидено”. В книгата присъстват такива неща, като най-дразнещите изречения, изричани от сънародниците ни, или пък най-българските реплики. Лични емоции и обществени комплекси (ама не като панелните на Никола Крумов) са изградили четиво, което обяснява и кой ни е крив, и кой ни е прав… а най-важното е, че и след последната страница усмивката остава!

229308_b

За кого гласуват древните българи?

Ето още един въпрос, подценяван от модерните политически формирования и коалиции, че и социологическите агенции. Добре, че Алек Попов се спира на него… „Мисия „Туран” е мисия невъзможна, само че с хепиенд. Българска експедиция открива по страниците нашите предци – само че това се случва, докато родните партийни лидери пак се готвят за избори. Ясно е, че този път пускането на бюлетина ще е изпълнено с много неизвестности, неочаквани обрати и най-вече смях. Алек Попов е майстор в омесването на книга с помощта на български парадокси, национални комплекси и невежество, което обаче в нашия балкански случай се сдобива с осанка на гордост. „Колкото абсурдна, толкова и възможна”, така наричат „Мисия „Туран”. Изключете телевизора и… прочетете книгата.

Тези книги ни разсмяха – български и чужди заглавия в „Хеликон”

Смешни предложения от Краси Проданов

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Image00067

Екологичен библиобус радва видинските читатели

Съпровождат го песни, радост и веселие Библиотека „Михалаки Георгиев” се похвали с новата си придобивка …