Начало / Интервюта / Писателят-предприемач Роберт Влах: Фрилансърите държат света в ръцете си

Писателят-предприемач Роберт Влах: Фрилансърите държат света в ръцете си

Почитателят на независимия бизнес превърна опита си в книга

Robert Vlach 2019 by brocast (original)

На 44 е достатъчно популярен – и успешен. Живее на две места едновременно – в слънчевия Лас Палмас на Канарските острови и в родната Острава, която навремето била промишленото сърце на цяла една империя, Австро-Унгария.

В основата на живота му пък е промяната – защото да си независим в бизнеса и да успееш означава именно да можеш да се променяш, да учиш, но също и да рискуваш. Опита си от всичко това Роберт Влах описва в своята „Пътят на фрилансъра”. Книгата излиза през 2019-а, като авторът получава ценни напътствия от истински светила в световен аспект – например Дейвид Алън или пък Остин Клеон. С размаха си на предприемач сега Влах иска да я публикува на 40 езика, като българското издание вече е факт. Затова и си говорим с предприемача за независимия бизнес и кризите, които разтърсват света ни. Разтворете и книгата – ценните съвети в нея са много!

– Своята книга създавате преди пандемията, а точно ковид промени абсолютно всичко; парадоксално, но той подпомогна фрилансърите. Как гледате на ситуацията Вие?

– Преди всичко искам да благодаря за тази мила покана да поговорим за моята книга „Пътят на фрилансъра” и изпращам специални поздрави на всички мои български читатели.

Мисля, че е нужно да отбележим две неща. Първо, предпоставките за успех в независимото предприемачество са в основата си постоянни и неизменни. И второ, постепенно се променя пазарният контекст, в който можем да предлагаме своите услуги като фрилансъри. Това означава, че за фрилансърите и в бъдеще е и ще бъде от основно значение да умеят нещо полезно и да успяват да го предложат на клиентите си по един отличен начин. В същото време обаче може да печелим от факта, че се отварят нови възможности за това къде, на кого и по какъв начин можем да предлагаме знанията и уменията си. Пандемията помогна за разширяване на възможностите да работим от разстояние или за растежа на т. нар. „творческа” икономика. Тези промени обаче не се отразиха на повечето фрилансъри кой знае колко съществено, както може да им се струва на медиите. Нужно е да си дадем сметка, че фрилансърството в основата си е консервативен стил на предприемачество, изграден върху лични контакти и дълготрайни отношение.

– Какъв беше първият съвет, който получихте за това как да въртите бизнес като фрилансър? И беше ли въобще полезен за Вас?

– Всъщност не знам! В началото никой не ме съветваше, защото започнах да се занимавам с независимо предприемачество като контрагент за един голям проект на мой клиент. Не познавах лично много други фрилансъри и затова направих доста грешки. Така например се захванах за работа с такова въодушевление, че прегорях. С течение на годините обаче срещах все повече независими професионалисти, които бяха стигнали по-надалеч и бяха по-свободни от мен, което много ме вдъхнови да работя над себе си и да предавам опита им нататък, на начинаещите фрилансъри. Накрая създадох голяма общност на независимите предприемачи и написах книга, която обединява опита на безброй фрилансъри от много страни и отрасли.

– Живеем в свят на корпорации и много хора мислят, че просто трябва да работим в голяма фирма, за да преживеем някак. Добра идея ли е това, или напротив?

– Да работиш на свободна практика и да си на щат в голяма фирма често са противоположни работи. Трябва обаче да си дадем сметка за няколко неща. Отраслите, в които можете да работите, са страшно много и доста различни един от друг. Фирмите в ролята си на работодател също много бързо се приспособяват към трендовете на пазара за работна ръка. Днес също така ще откриете и много прогресивни айти фирми, които предлагат работни места не много по-различни от работата на свободна практика, т.е. с гъвкаво работно време, със свободата да работиш откъдето и да е или с избор за вида на самата работа. Като усещане това вече много се доближава до работата на свободна практика. От друга страна, различна е кариерната динамика при служителя и фрилансъра. Например споменатите поощрения за служители често се предлагат само на по-млади и още непрегорели айти експерти, докато по-възрастните се радват, ако изобщо получат някаква работа. В практиката е съвсем обичайно да се срещам с това, че експертите на повече години често са жертва на определена дискриминация. Изгодата на фрилансърите от своя страна се крие в това, че въпреки изискващото повече усилия начало (защото фрилансърът трябва да подобрява уменията си като експерт и предприемач едновременно), държат в много по-голяма степен кариерата и дългосрочния си успех в свои ръце. Но иначе светът на независимото предприемачество и работата на постоянно място се допълват като цяло добре и се преплитат. Много фрилансъри имат зад гърба си дълги периоди като постоянни служители, както и обратното.

– Може ли да опишете по какво се различава един стартъп от бизнес, който е независим и от дистанция? Има ли общи черти помежду им?

– Става дума за два напълно различни подхода в предприемачеството, които изискват диаметрално различно ноу-хау. Фрилансърите и стартъпите нямат почти нищо общо. Ако го кажа по-просто, фрилансърът е търговец-предприемач. Цената му нараства бавно с времето и придобитите знания, с определено постоянство, опит и спечелване на добро име. Това е предприемачество, изградено върху познания, постоянство и професионализъм, не е особено рисково или сложно от гледна точка на капитала. За разлика от стартъпите, които често се изграждат върху някаква нова идея или иновация, опитват бързо да се разраснат и в добавка нерядко употребяват много човешка сила и капитал. Също така, в крайна сметка много от тях не успяват, инвеститорите си удържат частичната загуба и създателите им трябва да продължат напред. Сега, разбира се, опростявам нещата, но това не променя с нищо факта, че става дума за два разделени с пропаст помежду си подхода към предприемачеството. Опитът, който имате от работата на свободна практика, няма да ви помогне много в един стартъп, както и обратното.

– Добре известно е, че грешките могат да са и добри, ако си извадим от тях съответната поука. Каква беше най-голямата Ви грешка в предприемачеството?

– Знам го с абсолютна точност: можех да започна поне десет години по-рано да трупам познания в областта на инвестициите, където – както е известно, всяко десетилетие отгоре повишава доста съществено цялостната потенциална печалба на инвеститора заради лихвата. В същото време обаче съм благодарен за това, че не направих по-големи грешки. Защото фрилансърите често се озовават в такава ситуация, а понякога последствията от тях са сериозни и касаят здравето, финансите, репутацията или нещо друго.

Захванах се за работа с такова въодушевление, че прегорях. С течение на годините обаче срещах все повече независими професионалисти, които бяха стигнали по-надалеч и бяха по-свободни от мен, което много ме вдъхнови да работя над себе си и да предавам опита им нататък, на начинаещите фрилансъри

fre

– Написахте книга, която е насочена към широката публика. Не дочухте ли гласове или дори упреци, че например правилата на предприемачеството се различават на различните места.

– Изобщо не. Благодарен съм най-вече за това, че докато я пишех, черпех информация от много източници и ръкописът после получи критики от много фрилансъри от целия свят и редица отрасли. Онова, което може да се различава от време на време, са някакви детайли или пазарни навици, накратко, пазарен колорит. Независимото предприемачество обаче притежава компактно ядро, което е еднакво навсякъде в свободния свят, който е изграден върху западни ценности като демокрация, свободен пазар, правова държава, свобода на словото, имуществени и човешки права. Достатъчно е да си дадем сметка, че всеки от нас най-вероятно има много точна (макар и леко различаваща се) представа как трябва да се държи истинският професионалист.

– Каква е визията Ви за бъдещето?

– Като цяло е оптимистична. Без колебание бих нарекъл себе си „рационален оптимист“ (както пише Мат Ридли в едноименната си книга) или „човек на възможностите“ (както им казва Ханс Рослинг в книгата „Фактологичност”). Мисля, че съществуват много несъмнени доказателства за това, че благоденствието на човечеството се повишава в дългосрочен план и в същото време благодарение на науката и технологиите безчет пъти сме доказали, че успяваме да разрешим възникналите проблеми напук на всички песимисти на света. Свободното предприемачество е само малка, но в същото време важна част от всичко това. Независимите експерти може би ще имат в бъдещето по-голям досег, отколкото сега, и тяхната самостоятелност и желание да казват например и нелицеприятни истини може да е от съществено значение за всички нас. Много следя също така настъпването на новите технологии и научно-технологичното развитие изобщо. Без него въобще не мога да си представя по-добро бъдеще.

Интервю на Красимир Проданов
Снимки: архив на Роберт Влах

Прочетете още

gianni-rodari-mostra-02

Джани Родари: И възрастните ме четат, без да си признаят

Създава традицията на добрите истории Писателят е роден през 1920-а – на 23 октомври. Родната …