Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата може да замести някогашните картички
Поздравите от морето – или някое друго тихо и спокойно място, бяха задължителни в пределектронната епоха. Обикновено текстът се изчерпваше с две изречения – поздрави от нас, прекарваме си чудесно. Често пък самите картички стигаха по предназначение едва след завръщането от почивка на изпратилите ги. Но от днешна гледна точка и в това се крие някакво очарование!
Съвременните методи на общуване включват стотици снимки, споделени в социалните мрежи. И на най-добрите ни приятели да са, по-често просто ги харесваме механично, без дори да отворим виртуалното албумче… после броим колко души пък са видели нашите.
Атмосферата на епистоларното общуване – бавно и задълбочено, е останала днес само в книгите. Затова и се заравяме в няколко такива
От морето може да изпратим и… бутилка
Толкова романтично си общуват например героите на Никълъс Спаркс. Непознат на име Гарет изпраща… писмо в бутилка до своята Катрин. А когато то стига до Тереза, сме на прага на най-романтичното изживяване изобщо. Действието в книгата се разиграва в средата на 90-те години на миналия век – в американския Уилмингтън. През 1999-а Кевин Костнър създава и филм, базиран на „Писмо в бутилка”.
Писмата са се записали в историята на световната литература
Много класици изграждат на тяхна основа най-запомнящите се свои книги. Като пример може да посегнем към „Писмо от една непозната” – на Стефан Цвайг. Споделените в пощенски плик истории притежават необичайна сила. Точно тези са създадени в епоха, когато жената е имала нужда да утвърди себе си. По елегантен начин Цвайг демонстрира силата ѝ.
Писмата може да са стилни и смешни
Какво ще кажете вместо признание в любов например да описват приключенията на домашните ни любимци. Такава е идеята на Шон Ъшър, който събира на едно място по-необичайното, което известните са споделяли – какво е то, личи и по заглавието на неговата „Бележити писма за котки”. Книгата е чудесна за лятната ваканция… ще ви се прииска да напишете някой ред и на своята!
И горчивите откровения се запазват завинаги
С тях е изпълнена „Роден съм да живея в самота” на Франц Кафка. Забележителната книга разкрива характера на писателя и всекидневната болка, с която живее. Наистина дъхът ни спира от това колко деликатна е човешката душа… „Понякога не разбирам как хората са открили понятието „радост”, пише писателят в едно от писмата си. Истината е, че никой не би искал да получи такова писмо от свой познат или скъп приятел – пък и в наше време изразяването на тъга или отчаяние се приема съвсем превратно!
Епистоларният жанр е на векове
Сред най-ярките му образци е книга от началото на летоброенето. Става дума за писмата, които Сенека отправя до Луцилий – оформени в стойностно томче, което носи заглавието „Нравствени писма до Луцилий”. Създадени са през 63-64 г. от нашата ера. Чрез писмата Сенека разкрива и устоите на стоицизма като философска школа. Може да се каже, че са и равносметката на самия Сенека за живота – пише ги през последните си три години. През вековете повлияват мнозина, например един Монтен.
Написаното остава – стига да е искрено и да е открило своя получател. Всъщност и с книгите е точно така. Затова с тяхна помощ написахме сега и писмото на лятото.
