Лира Литературно-рекламна Агенция
Видът на една библиотека изразява същността ѝ
Ценностите, които е приело едно общество, се изразяват най-вярно от библиотеките – защото точно те са онези институции, призвани да съхраняват миналото, от една страна, и да създават визия за бъдещето, от друга.
Напоследък имаме много ценни примери за това как библиотеките съчетават стари и нови медии и се превръщат в стартова площадка за създаване на по-добър свят. Но всичко тръгва пак от завещаното от предците ни. За да е здрава и успешна цивилизацията, стъпваме именно върху него. А как се развива тя през вековете и в съвремието ще покаже тази наша кратка разходка.
Отваряме сега вратите на няколко – преспокойно можем да го изречем, световни библиотеки
Сиатълската е от 2004-а
Един от създателите ѝ, архитектът Рем Колхас от нидерландското студио ОМА, казва, че съвременната библиотека е нещо като хранилище за информация, а не просто място, на което се събират книги. Затова и всички медии, стари и нови, привличат еднакво вниманието на посетителя. Читалнята е функционална и носи в себе си нещо от стила на Силиконовата долина – сякаш тук се раждат проекти за милиони. А може би наистина е така… Библиотеката се разпростира на повече от 110 хил. кв. м, като се използва наистина съвременна система за идентифициране, класифициране и насочване на книгите към читателя.
Връщаме се пет века назад във времето
Дъблин крие истинско съкровище – библиотеката в града е от 1592-а. В наши дни говорим за най-голямата сбирка от книги в цяла Ирландия. Спада под шапката на Тринити колидж на Дъблинския университет – един от най-старите в Европа. Библиотеката се сдобива със сграда около два века и половина след създаването си – дело на архитекта Томас Бърг. В наше време е една от най-известните, символ на познанието изобщо. Но интериорът е само опаковката на онова, което скриват хранилищата на библиотеката. Сред съкровищата там е например Илюстрованият ръкопис от Келс – смята се, че е издаден през 9. век.
Абърдийн съчетава старото и модерното
Тамошният университет е по-стар и от дъблинския. За библиотеката се полагат специални грижи векове наред. В наши дни си има нов дом, създаден от датски архитекти. И показва ясно посоката на развитие и на самия университет, пък и на неговата библиотека. Голяма е ок. 51 хил. кв. м, общо осем етажа с един централен атриум, който пропуска светлина навсякъде. Предлага общо 1200 места за учене, работа, занимания от всякакъв характер.
Японска библиотека изумява с интериора си
Нормално е учебно заведение, посветено на изкуствата, да притежава и нещо такова – като в японския университет Мусасино. Су Фуджимото изобретява стелажи, които на практика заемат цялото пространство – от земята… до небето. Останалото място пък е за посетителите, които могат да проявят артистицизма си по всякакъв начин. Любопитното е, че голяма част от регалите остават празни – като подчертаване на еволюцията, която преживява информацията в наши дни, от писана на хартия тя се превръща във виртуална, невидима. Но библиотеката все така остава неин дом!
Вековната традиция на Клементинума
И в Прага библиотечното дело е свързано с науката изобщо – първата сбирка възниква към йезуитския колеж, който действа векове наред в града. Става дума за комплекс от сгради, които на практика са един средновековен научен комплекс. Сред най-известните е изградената през 18. век постройка за нуждите на библиотеката, която изумява всички с бароковия си вид. Има и великолепна колекция от глобуси, които придават още по-голяма мистика на пространството.
