Начало / България / Йордан Йовков: „Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ?”

Йордан Йовков: „Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ?”

234305_bПрясна-прясна, на пазара вече е новата подборка на издателство „Хеликон” на безсмъртните Йовкови разкази. С твърда и мека корица, дело на талантливата художничка Фиделия Косева, двете томчета на „28 разказа” за пореден път ни припомнят, че в литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин. И, разбира се, Йордан Йовков.
yordan-yovkov--28-razkaza-tvardi-koritsi-30„По жицата”, „Другоселец”, „Индже”, „Вълкадин говори с бога” разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата.

А ето и няколко изречения от големия наш разказвач, които са трептящо актуални и в днешните тревожни дни:

Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?

Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат вече свой роден край, своя родина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на отчаяние и скръб, оставя вечна, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света – тъжната участ на Пиер Шлемиля – човека с изгубената сянка…

Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.

На старата граница скръбта за изгубената родина е много по-силна, отколкото вред другаде. Тук, близо до чуждата земя, по-силно някога се е чувствувала привързаността към своята.

Достойната и красива смърт, сърцата, изгорели върху жертвеника на дълга и любовта към родината – ето източника на тоя лъх от поезия и величие, който иде от тия подвизи и с който са обвеяни много страници на историята.

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Прочетете още

curkva-sve6ti

„През чумавото“ от Йовков зове към смирение

След „Напаст божия“ на Елин Пелин още един разказ от български класик цитираме. Този път …