Лира Литературно-рекламна Агенция
Прясна-прясна, на пазара вече е новата подборка на издателство „Хеликон” на безсмъртните Йовкови разкази. С твърда и мека корица, дело на талантливата художничка Фиделия Косева, двете томчета на „28 разказа” за пореден път ни припомнят, че в литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин. И, разбира се, Йордан Йовков.
„По жицата”, „Другоселец”, „Индже”, „Вълкадин говори с бога” разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата.
А ето и няколко изречения от големия наш разказвач, които са трептящо актуални и в днешните тревожни дни:
Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?
Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат вече свой роден край, своя родина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на отчаяние и скръб, оставя вечна, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света – тъжната участ на Пиер Шлемиля – човека с изгубената сянка…
Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.
На старата граница скръбта за изгубената родина е много по-силна, отколкото вред другаде. Тук, близо до чуждата земя, по-силно някога се е чувствувала привързаността към своята.
Достойната и красива смърт, сърцата, изгорели върху жертвеника на дълга и любовта към родината – ето източника на тоя лъх от поезия и величие, който иде от тия подвизи и с който са обвеяни много страници на историята.
Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
