Начало / Любопитно / Отзиви за романи на Владимир Зарев

Отзиви за романи на Владимир Зарев

„Законът” е третата част от романовата  трилогия  на Владимир Зарев „Битието”, „Изходът”, „Законът”, с която завършва епичната семейна сага на Вълчевия род. Действието в „Законът” обхваща времето от  преустройството до наши дни. Изпълнен с ярки характери и  помитащи любови, с увличащи събития и пределни човешки изпитания, този роман пресъздава противоречивата истина за прехода в България, разказва за величието на свободата и властта на парите. Макар и сюжетно свързан със събитията от по-далечното и по-близко минало на Вълчевия род, романът „Законът” се възприема и чете като самостоятелно произведение.
„С богат спектър от чувства и усещания на роден европеец, с удивителна вещина и филигранна работа в детайла и с голямо белетристично майсторство Владимир Зарев пресъздава  не само тягостната атмосфера на България по време на  социалистическия режим, а ни среща с възхода и падението в човешкото ежедневие…”
www.amazon.de

“Шейсетгодишният Зарев е разказвач от европейски ранг – неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България.”
„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

„Битието” е епична история за насилието, любовта и ароматите,  която очарова и предизвиква със своето многообразие и сякаш напуска бреговете дори на историческия детерминизъм, всеки от героите е неповторима, запомняща се в различието си фигура. Политическият спектър е екстремно широк и отсъства морализаторството, но не и своенравността на морала. Истините, които откриваме тук, са индивидуални и пълни с противоречия – като всяка истина междувпрочем. И това е едно от посланията на големия европейски писател Владимир Зарев, когото след грандиозния му роман на промяната „Разруха”, за радост  дочакахме и с втората му книга на немски език.”
„Тагесанцайгер

„Владимир Зарев е щастливо явление и изключение от българската литература, той отново и отново се връща към епохалните знаци, картини и фигури, които символизират страната му: от изумителния еретик поп Богомил от девети век, повлиял с учението си духовното развитие на цяла Европа,  до разгръщането на постокомунистическата ера в „Разруха”. „Битието” в своя гротесктен комизъм и забележителните си незабравими типажи с нещо ни напомня на Гоголевите герои. От друга страна в диалозите между Асен Вълчев и неговият скептичен професор откриваме моралният дискурс на Достоевски.”
Нойе Цюрхер Цайтунг

„Героите не са идеализирани, нито романтично приповдигнати, те са герои на Достоевски, пренесени в ХХ век в състояние между религиозно смирение и разрушително насилие, между детинска наивност и безспорнен търговски нюх.Определението „българския Балзак”, дадено на Владимир Зарев по повод „Разруха” , лично аз бих заменил с по-подходящото сравнение с Достоевски и дори с Булгаков”.
Ди Пресе

 

Книги от Владимир Зарев тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

add1-insights-michele-frolla

Писателите учат по-лесно чужди езици

Биографиите на известните показва, че те са и полиглоти Умението да пишеш се свързва и …

Един коментар

  1. ИВАН ПЕТРОВ

    Прочетено в Интернет
    Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
    В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен – предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
    Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
    Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
    Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
    „Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди… Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
    Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
    Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
    Из студията „Анатомия на полето”