Начало / България / Литературовед и философ ще представят „Законът” на Владимир Зарев

Литературовед и философ ще представят „Законът” на Владимир Зарев

Романът  „Законът” – последната част от  белетристична трилогия на Владимир Зарев „Битието”, „Изходът”, „Законът”, ще бъде представен в столичната книжарница „Хеликон-България” на 22 февруари, сряда, от 18,30 ч. Водещи на премиерата ще бъдат проф. Михаил Неделчев, проф. Сергей Герджиков и Томас Фрам – преводач на трилогията и „Разруха” на немски език.

За разлика от „Битието” и „Изходът” (тези две части бяха по-скоро редактирани  и осъвременени от автора)/  романът „Законът” е изцяло нов, автентичен и написан в последните години текст. Според проф. Михаил Неделчев „Законът” е събитиен, подкупващо интересен, многопластов, сразяващо мощен роман, който притежава всички качества на знаковата книга на Владимир Зарев „Разруха” и най-вероятно ще има същата щастлива съдба.

Владимир Зарев е автор на 16 книги, между които романите „Разруха”, „Светове”, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Лето 1850”. Главен редактор е на списание „Съвременник”. Владимир Зарев е син на акад. Пантелей Зарев.

Романите на Владимир Зарев тук

„История на българската литературна критика“ от Пантелей Зарев тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

95236516_3002985363073281_3512410240190513152_n

Купуваме си книги, за да се почувстваме щастливи

По-важен е мигът в книжарницата, отколкото прочита им Броят на купените заглавия по правило е …

Един коментар

  1. ИВАН ПЕТРОВ

    Прочетено в Интернет
    Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
    В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен – предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
    Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
    Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
    Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
    „Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди… Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
    Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
    Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
    Из студията „Анатомия на полето”