Лира Литературно-рекламна Агенция
Пазарът е пред колапс
Санкциите от Запада плюс все по-високите цени на хартията правят положението просто невъзможно, коментират издатели и читатели. Ако доскоро книга от около 200 страници се е продавала за 400 хил. ирански риала (ок. 16 лв.), сега същото издание вече струва 1 млн. риала (над 40 лв.).
Въпреки че вносът на хартия не подлежи на санкции, издателите са длъжни да плащат доставките на и без това поскъпващата хартия с чужда валута. Така цената на новите книги зависи пряко от курса на риала.
Като резултат много издателства се отказват от част от плановете си. Друга, почти куриозна мярка, е намаляването на броя страници чрез по-ситен шрифт. Емили Амрай от изд. „Хупа” казва, че сега въпросът е на живот и смърт за съществуването на книжния пазар изобщо.
Цената на хартията в комбинация с растящите разходи за електричество оказват влияние върху книгопечатането навсякъде по света, включително у нас. В Иран обаче положението е още по-лошо заради санкциите срещу ядрената програма на страната, наложени от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.
През 2015-а държавата от Близкия Изток подписа международно споразумение, като се задължи да ограничи развитието на мощта си в ядрено отношение. Три години по-късно обаче Тръмп отхвърли споразумението и обнови санкциите. Според него няма как да се даде гаранция, че Иран не продължава да работи върху изработването на ядрена бомба. Властите там отхвърлят подозренията като нереални.
Западни медии отбелязват, че цените на хранителни продукти и други стоки са се увеличили два пъти от повторното налагане на санкции през 2018-а. Расте бедността, а дори в столицата Техеран покупателните възможности са много по-малки.
Международната общност полага всякакви усилия за възстановяване на споразумението, откакто Джо Байдън замени Тръмп на президентския пост в САЩ. Иран обаче е във все по-дълбока икономическа криза. „Риалът губи стойността си – обобщава положението Хюсеин Мотевали, собственикът на „Хупа”, – хартията, която плащаме в долари, поскъпва, и заради всичко това проблемите ни се множат.
За проблемите на Иран се опитва да алармира и икономистът Джавад Салехи-Исфахани, който преподава в университета Вирджиния Тех в Съединените щати. Според него през последното десетилетие все повече иранци трябва да преживяват със сума под 10 наши лева дневно.
Издателите преживяват ситуацията изключително тежко и заради задължението да заявят цена на книгата още преди отпечатването ѝ. Така последвалото повишаване на разходите е за тяхна сметка, обяснява Реза Хашиминежад от изд. „Офок”
Иранските писатели също са в трудна ситуация. Хонорарите си те получават на базата на броя страници, а не според продажбите или пък собствената си известност. Основните потребители на книги пък са иранците от средната класа – сега обаче те трябва да пестят, за да им остават пари за храна.
Така малките издателства са принудени да затворят. Според Иранската държавна агенция в страната има около 1100 издатели, но три четвърти от книгите излизат с логото на стоте най-големи. И те обаче ще издържат при това положение година-две според Хашиминежад.
Растат цените и на книгите втора ръка – именно те засега са спасението за мнозина читатели, които не могат да си позволят нови. Реза Хашиминежад предупреждава, че в по-бедните части на Иран нещата са още по-зле. „Децата там и преди стигаха трудно до каквато и да е литература. Сега расте поколение, за което е проблем да говори парси. Животът им никак няма да е лек”, описва реалността тя.
