Начало / Критика / „Измъкване по френски“ е черна комедия на нравите

„Измъкване по френски“ е черна комедия на нравите

Четем за едно пропиляно богатство от една красива жена

frenski

Малко известна у нас, но с широк международен отзвук е канадската литературна награда „Гилър“. Учредена е преди 30 години от бизнесмена Джак Рабинович в памет на покойната му съпруга – критичката Дорис Гилър. Паричната премия на наградата е 100 хил. канадски долара, като нейни носители са Маргарет Атууд, Алис Мънро, Майкъл Ондатджи и… Патрик де Уит. Писателят, заради който всъщност си я припомняме. Той печели награда „Гилър“ през 2018 г. с романа „Измъкване по френски“ и това не е първото му литературно признание. 47-годишният Уит вече е бил в късия списък на „Букър“, отличен е от генерал-губернатора на Канада, негови творби са се класирали с успех в много конкурси.

Днес, докато следим непримиримостта на част от канадците към политическата власт, идва българското издание на „Измъкване по френски“. Самият писател, роден във Ванкувър, отдавна е гражданин на Съединените щати и умее да иронизира хората от елита.  Действието на неговият пикаресов роман тече по време, когато човек – за да се обади от улицата, търсеше телефон с фонокарта. Тогава живеят шейсетгодишна майка и син около трийсетте – толкова голям, че вече е сгоден, но не достатъчно пораснал, за да спре да мрънка. Щом профукват богатството на починалия баща, двамата се изнизват набързо от Манхатън към Париж и прибрани милостиво в апаратамента на близка приятелка, стават като имигрантите, които крещят в парка. За майката обаче това е приключение – тя или е луда, която не осъзнава трагедията на семейството, или просто е склонна да театралничи. За капак домъква домашния си котарак, в който вярва, че се е вселил духът на мъжа ù. Постепенно лъсва истината за тези лентяи, крепящи се на гости и шампанско.

Тук е моментът да видим дамата, чийто образ пресъздава Мишел Пфайфър в едноименния филм по сценарий на Патрик де Уит „Бягство по френски“  (2020).  Ще усетим студените маниери, мрачната гордост, красотата на умиращия ù свят, върволицата откачалки през апартамента, всеки от тях с история, заглушеният разум при сеансите с проклетия котарак, заради който намират и медиум – нали опашатият е съпруг и баща…

60-годишната Франсес Прайс (във филма Мишел Пфайфър) е дама от висшето общество на Манхатън и както самата тя споделя, планът ѝ е бил да умре, преди да са свършили парите. Само че обстоятелствата не са се стекли в нейна полза

MV5BODg2ZTA2ZDYtYzEwOS00NWM4LWI1OGMtZTYzNTc1NDE5NTRjXkEyXkFqcGdeQXVyNTcxNzI4NQ@@._V1_

Накрая цялото демонично пространство се стоварва върху сина. И разбираме защо авторът е подходил към въображението на майката с такава ирония – детето е физическа връзка дори между хора, които не са се обичали и няма измъкване от отговорността да бъдат родители. Нито по френски, нито по котешки до самата им смърт.

Текст Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Mona

Бианка Белова: Присъствието на велика сила се плаща скъпо

Говорим с Бианка Белова – една чешка писателка от български произход Тя е носител на …