„Измъкване по френски“ е черна комедия на нравите

Четем за едно пропиляно богатство от една красива жена

Малко известна у нас, но с широк международен отзвук е канадската литературна награда „Гилър“. Учредена е преди 30 години от бизнесмена Джак Рабинович в памет на покойната му съпруга – критичката Дорис Гилър. Паричната премия на наградата е 100 хил. канадски долара, като нейни носители са Маргарет Атууд, Алис Мънро, Майкъл Ондатджи и… Патрик де Уит. Писателят, заради който всъщност си я припомняме. Той печели награда „Гилър“ през 2018 г. с романа „Измъкване по френски“ и това не е първото му литературно признание. 47-годишният Уит вече е бил в късия списък на „Букър“, отличен е от генерал-губернатора на Канада, негови творби са се класирали с успех в много конкурси.

Днес, докато следим непримиримостта на част от канадците към политическата власт, идва българското издание на „Измъкване по френски“. Самият писател, роден във Ванкувър, отдавна е гражданин на Съединените щати и умее да иронизира хората от елита.  Действието на неговият пикаресов роман тече по време, когато човек – за да се обади от улицата, търсеше телефон с фонокарта. Тогава живеят шейсетгодишна майка и син около трийсетте – толкова голям, че вече е сгоден, но не достатъчно пораснал, за да спре да мрънка. Щом профукват богатството на починалия баща, двамата се изнизват набързо от Манхатън към Париж и прибрани милостиво в апаратамента на близка приятелка, стават като имигрантите, които крещят в парка. За майката обаче това е приключение – тя или е луда, която не осъзнава трагедията на семейството, или просто е склонна да театралничи. За капак домъква домашния си котарак, в който вярва, че се е вселил духът на мъжа ù. Постепенно лъсва истината за тези лентяи, крепящи се на гости и шампанско.

Тук е моментът да видим дамата, чийто образ пресъздава Мишел Пфайфър в едноименния филм по сценарий на Патрик де Уит „Бягство по френски“  (2020).  Ще усетим студените маниери, мрачната гордост, красотата на умиращия ù свят, върволицата откачалки през апартамента, всеки от тях с история, заглушеният разум при сеансите с проклетия котарак, заради който намират и медиум – нали опашатият е съпруг и баща…

60-годишната Франсес Прайс (във филма Мишел Пфайфър) е дама от висшето общество на Манхатън и както самата тя споделя, планът ѝ е бил да умре, преди да са свършили парите. Само че обстоятелствата не са се стекли в нейна полза

Накрая цялото демонично пространство се стоварва върху сина. И разбираме защо авторът е подходил към въображението на майката с такава ирония – детето е физическа връзка дори между хора, които не са се обичали и няма измъкване от отговорността да бъдат родители. Нито по френски, нито по котешки до самата им смърт.

Текст Людмила Еленкова