Лира Литературно-рекламна Агенция
Мария Антонова
„Доверието в приятелството, най-хубавото нещо на света.“
Блага Димитрова
На 2 януари 2022 година се навършват 100 години от рождението на една от най-известните ни творчески личности в българската литература. През 1941 година Блага Димитрова завършва Първа софийска девическа гимназия, след което през есента на същата година записва факултета по славянски филологии на СУ „Св. Кл. Охридски“. Продължава следването си в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където защитава докторска дисертация на тема: „Маяковски и българската поезия“.
Първите си стихотворения публикува в сп. „Българска реч“ още като ученичка през 1938 година, т.е. когато е на 16 години. Като единствено дете на родители − юрист и учителка − от Велико Търново се преместват в столицата, за да може детето им да развива интелектуалните си възможности, в които баща ѝ и майка ѝ са вярвали. По-късно като гимназистка в Първа девическа гимназия в столицата под вещото и грижовно ръководство на учителката ѝ по български език и литература Маня Милетич, Блага Димитрова започва да публикува в различни вестници и списания. А години по-късно в книгата си „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“(1992) пише подробен и изпълнен с уважение спомен за своята любима учителка. Забелязана е от литературния критик Владимир Василев, който настоятелно кани бъдещата поетеса да изпраща стихотворения и за сп. „Златорог“.
Работила е в сп. „Септември“ като редактор в продължение на осем години, след което заминава за две години в Родопите, а когато се връща, пише романа си „Пътуване към себе си“ (1965). Започва работа във в. „Народна култура“ като редактор и преводач.
Едни от най-известните ѝ произведения са първият ѝ роман „Пътуване към себе си“(1965), романът ѝ „Отклонение“(1967), който е филмиран с участието на актьорите Невена Коканова и Иван Андонов, романът-пътепис „Страшния съд“(1969), написан след вземането на малкото момиченце Ха Тху Хоанг от Хайфон, Виетнам. Същата година заедно с Александър Милев превеждат от старогръцки „Илиада“. Следват романът „Лавина“(1971), биографичната книга „Младостта на Багряна и нейните спътници“(1975 в съавторство с Йордан Василев), „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“(1975 в съавторство с Йордан Василев). Наред с прозаичните книги трябва да отбележим и най-известните ѝ стихосбирки: „До утре“(1959), „Светът в шепа“ (1962), „Обратно време“(1965), „Осъдени на любов“(1967), „Гонг“ (1976), „Нощен дневник“ (1976), „Пространства“ (1980), „Глас“(1985) и др. Превежда „Пръстенът на вечността“ (1984) от трите поетеси: Ана Ахматова, Габриела Мистрал и Едит Сьодергран, за които поетесата Федя Филкова казва: „Трите жени, венчани с „пръстена на вечността“, както и стихосбирката „Обмислям света“(1998) на полската поетеса-лауреат на Нобелова награда ВиславаШимборска. Блага Димитрова е автор на сценария на филма „Отклонение“. Години наред в театър „199“ и в провинциалните театрални салони се игра пиесата ѝ „Нечакана среща“, както и „Д-р Фаустина“, а произведенията ѝ са преведени в 23 държави. Блага Димитрова ни остави над 80 книги, сценарии, есета, интервюта, една богата съкровищница, която поколенията на страната трябва да прочетат и да се гордеят с тази не само талантлива авторка, но и много красива на външен вид жена, представителка на поколенията авторки в българската литература.
Несъмнено трябва да отбележим, че през годините част от творчеството ѝ е посрещано враждебно от идеологическата цензура. Романът ѝ „Лице“ (1981) беше конфискуван от книжарниците и изпратен в затвора в Сливен, заедно с книгата „Фашизмът“ на Ж. Желев и „Люти чушки“ на Радой Ралин.
На 8 март 1988 година Блага Димитрова става член на Комитета за екологична защита на Русе, а на 3 ноември 1988 година на Клуба на гласност и преустройство.
Заедно с група интелектуалци бе поканена на 20 януари 1989 година на т.нар. закуска с френския президент Франсоа Митеран. Това е подходящ момент СДС да я обяви за свой символ. Повярвала, че с нейното участие в страната ни може да настъпят промени за по-добър живот, Блага Димитрова активно се включва в организираните митинги, не допускайки нито за миг, че задкулисните игри и интригантства са организирани от водачите на демократичните промени.
На проведените президентски избори на 19 януари 1992 година Блага Димитрова е избрана за вицепрезидент, а Ж. Желев за президент на Република България. На този пост тя работи не повече от година и половина. Трябва да кажем, че вината не беше нейна. Разочарована и угнетена от начина на работа на президентството и правителството, на 6 юли 1993 година с Открито писмо напуска вицепрезидентския пост. В интервю пред столичен вестник казва: „Вицепрезидентският пост ми даде възможност да се сблъскам с характерите на хората, да разбера какво представлява властта. Не може да си представите как се променя човек в определена обстановка. Даже у себе си с ужас забелязах такава промяна“. Човек с морал и принципи като Блага Димитрова не би могъл да постъпи иначе, след което поетесата запазва дълго мълчание по политически теми.
След напускането на държавническия пост Блага Димитрова работи много повече, отколкото преди, сякаш да навакса изпуснатите часове над замислените текстове.
Носителка е на много международни награди: за превода на „Пан Тадеуш“(1969) от Адам Мицкевич от полския ПЕН клуб (1977), „Лундквист“ за превод на шведска поезия. През 1991 година получава Хердерова награда, а на 11 януари 2002 година е удостоена от президента Петър Стоянов с орден „Стара планина“, първа степен. Имах щастието лично да я поздравя, вярвайки, че се е зарадвала. А тя ме погледна продължително с прекрасните си светлозелени очи и каза: „И какво от това?“ и продължи: „В подобни случаи става дума за показна суетност. Смятам, че всичко трябва да става по друг начин – не с ордени, предназначени сякаш за възглавничката, когато те изпращат“.
Почина на 2 май 2003 година от масивен инсулт. Тогава президентът Ж. Желев каза следните думи от телевизионният екран: „Искам да я помня само с големите и хубави неща, които направи за българската демокрация. А тя направи много и това никой не би могъл да го отрече!“ Но на поклонението в църквата „Св. Параскева“ той не дойде. Вероятно се срамуваше от наредилия се народ под жаркото слънце още от бул. „В. Левски“. Защото не можа да оцени моралните качества на Блага Димитрова или по-скоро, както мъдреците казват в такива случаи: „Не разбра кой го беше посетил“. А тя не беше само поет или писател, не беше и държавник, тя беше институция, която имаше своята огромна аудитория, пред която се прекланяше.
