Лира Литературно-рекламна Агенция
Вървят ръка за ръка с удобната поза
Лятната леност е простен грях, така да се каже – и без друго температурите навън са безпощадни. Още повече, че мързелуването е на практика и жизнена философия. В много наръчници са себепомощ ще откриете колко важна е ролята му, за да сме после пълни с енергия и идеи.
Явно американците добре разбират процеса на лентяйство, щом са отделили в календара си и специален ден, на който да го отбелязват… мързелувайки, разбира се. Според тях на 10 август си припомняме, че животът не се състои само от работа, а работохолизмът най-често води към унищожаване на собственото ни здраве. Път, по който мнозина от нас също са минали…
Но пък и идеята вместо класически „мързелив” ден да си организираме ден за четене със сигурност ще срещне много приятели. Може да е у дома, при подходящи… климатизирани условия, а също някъде навън – със сигурност има не едно и две приятни кътчета за четене например близо до морето или пък до някоя река или градски басейн.
Книгите, които подбрахме – и те носят идеята за почивка, плавност; все едно се носим и ние по бавното течение на река – и ни е едно такова сладостно, приятно, романтично. Ето няколко заглавия, които бързо могат да осигурят подобно чувство
Затваряме очи с Париж
Романът на Рут Дрюар е красив и жесток едновременно. И точно заради това е подходящ за един такъв ден, отдаден на книгите… Историята по страниците на „Докато Париж спеше” ни връща във времето на Втората световна война, когато жестокостта е навсякъде. И насред всичкия този ад Жан-Люк и съпругата му ще се опитат да извършат нещо красиво… съвършено. Книгата подхваща и вечната тема за Холокоста, но всъщност изважда на преден план добротата, която носим в сърцата си и необходимостта да правим хубави неща.
Град, в който клепачите залепват
Там ни пренася големият майстор Карлос Руис Сафон, който не много отдавна също се пресели в друг свят, в друга реалност. А „Призрачен град” е всъщност компилация от негови разкази, в които се появяват най-различни герои, като самите истории отвеждат все на чудни места. Много от обстоятелствата вече познаваме от серията „Гробището на забравените книги”. В неповторимия си стил Сафон изгражда реалност, която повече прилича на съновидение – все едно и ние неусетно сме се отделили от тялото си и сме се превърнали например в мъничкото момче, решило да стане писател, за да спечели сърцето на богато момиче. И това е само началото… а пътуването из „Призрачния град” е най-вълшебното и най-непреживяно същевременно.
Залез, който отваря очите
Стъмването е символ на много неща – и на заник, и на незнание едновременно… Но „Залезът”, както се казва книгата на Джоузеф Хелър, има и чисто символична стойност, тъй като се явява продължение на знаменитата „Параграф 22”. Създадена в началото на 90-те на миналия век, тя ни представя по-възрастните герои от класическия роман. Очаквано, книгата няма същия успех като първата, всъщност не се доближава никак до аурата на знаменития си предшественик… Ако репликите на Йосарян от „Параграф 22” се превръщат в крилати афоризми, цитирани под път и над път, „Залезът” по-скоро е истински… залез, чете се от любопитство или по задължение, а по страниците забелязваме най-вече отсенките на героите от първия роман.
Всичко, което предстои
Има мигове, които сякаш прерязват живота ни – и ни се иска да се върнем назад и да изживеем всичко поновому. Нещо такова става и с Лиа във „Всичко, което не сме били”. След смъртта на родителите си тя се превръща в друг човек. А Аксел се заема със сложната задача да ѝ върне радостта от живота. Темата, която превръща в сюжет Алис Келен, звучи на пръв поглед сладникаво, но истината е, че се иска много смелост да върнеш живота си обратно в коловозите, след като те застигне нещастие. Алис Келен ни показва един от възможните сценарии, като отговорът как точно да загърбим лошото и мрака, идва естествено – като вършим онова, което може да ни зареди с добро, с енергия. За един мързелуване, а за друг – топли нощи, в които на небето греят звезди, а сякаш от морето се дочува „Бийтълс”. Като в тази книга, между другото.
Начин тъгата да стане радост
Понякога свързваме безделието с депресия, със състояние на бездънна тъга, която пречи да изявим склонността си да сме активни и действени. „Странната тъга на Ана Лавендер” обаче изгражда един полуфантастичен сюжет, в който бездействието означава липса на любов. Героинята на Лесли Уолтън живее странно, защото е… прокълната. Ава се е родила всъщност с крила на птица. Търсейки мястото си в света, тя тръгва да го изучава. А книгата, страница по страница, напомня, че всички имаме съдба, но в пълна сила тя се разкрива едва когато си дадем сметка, че най-важното в живота е да открием на първо място любовта.
