Лира Литературно-рекламна Агенция
Еднакво талантлива е като актриса и писател
Биографите знаят малко за нея – пък и трудно си набавят информация. Но е впечатляващо, че е родена в т. нар. Година на гениите – 1899-а. Точно тогава на бял свят се появяват например Набоков, също Хемингуей, Борхес…
Прекарва с нас цели 97 години, като среща и болка, и много радост… а и оставя след себе си следа, пълна с вълшебство и красота. Дори ако говорим само за поредицата ѝ, посветена на необикновената Мери Попинз!
Факт е, че когато журналисти питали Памела Травърз едно или друго, тя отговаряла, че всички отговори за самата нея се съдържат в книгите ѝ. „Моята биография е „Мери Попинз”, казвала им и сякаш ги карала да четат внимателно, между редовете.
Истината е, че знаем немалко за живота ѝ – ражда се като Хелен Линдън Гоф в Австралия, а се премества да живее в Англия на 25. Още от дете обича приказните истории, а също така животните… Сред любопитните факти за нея е и този, че чете книги самостоятелно още от тригодишна възраст. По-късно казва, че винаги я привличали отрицателните герои от приказките.
Проявява нрав и в колежа, в който я настаняват след смъртта на баща ѝ. Превръща се в малка бунтарка, но директорката на учебното заведение намира брилянтно разрешение на проблема, като позволява на Хелен да чете книги колкото и когато поиска.
Принуждава се да започне работа на крехките 16, за да осигури издръжката на семейството си. Започва като стенографка, но мечтата ѝ е да стане актриса. Именно постъпвайки в театрална трупа избира и псевдонима си – Памела Травърз. А дебютът ѝ на сцена е в пиеса от самия Шекспир – „Веселите уиндзорки”. Тогава е на 22.
Наред със сценичните изяви, младата жена започва да пише и за пресата – най-често стихове или пък някакви статии. Така и получава изкусително предложение – да стане кореспондент в Англия, която тя обожава. От тези години датира и изключително важното ѝ приятелство с поета Джордж Уилям Ръсел, което продължава до самата му смърт през 1935-а. Макар че връзката им е чисто платоническа, изповядват една и съща философия и представи за живота.
А пък Мери Попинз възниква първоначално просто за забавление – историите ѝ Памела Травърз пише на отделни листи, които по-късно събира в обща книга. Излиза през 1934-а, като до края на живота си издава още осем истории, посветени на необикновената гувернантка, която прави децата по-добри.
Фантастичният успех на книгата прави създателката ѝ повече от популярна. Получава например безчет писма от своите най-важни читатели – децата. Но продължава да се занимава и с журналистика. Самата тя е приключенка по характер – през 30-те например се отправя на пътешествие в Съветска Русия, а в резултат излиза пътепис, наречен „Московската екскурзия”, който никак не се харесва на властите в болшевишката страна. За известно време живее и в племето навахо в Америка – идеята ѝ е да разбере повече за бита и навиците на индианците. Пътува и до Япония, където пък се интересува от дзен будизъм.
Напълно в неин стил е и решението да осинови едно дете от близнаци. Така слага начало на експеримента си да възпита високодуховна личност. Решава обаче да скрие произхода му и така, когато то случайно научава, че е осиновено, а и има брат-близнак, всичко се срива
Иначе екранизацията на „Мери Попинз” превръща създателката ѝ в наистина богат човек. А и филмът на „Уолт Дисни” е сред най-хубавите на студиото. Излиза на голям екран през 1964-а, като в главната роля е Джули Андрюс, която печели за превъплъщението си и „Оскар”.
През последните си десетилетия създателката на вълшебства Памела Травърз живее по-скоро самотно и отказва срещи и интервюта. Отива си тихо от света ни на 97, като е погребана от своя син с ритуал, за който го е помолила самата тя.
А иначе вярва в приказките през целия си живот, пък и магията се случва и в книгите ѝ, и в живота на толкова много деца по света… Както казва веднъж, цитирайки К. С. Луис, „всичко покрай нас има един Създател, а писателят има за задача просто да събере съществуващите елементи в едно цяло”. Така се раждат книгите ѝ, направили и нашия живот вълшебен.
