Начало / Автори / Красивите думи са стихията на Ги дьо Мопасан

Красивите думи са стихията на Ги дьо Мопасан

Писателят е роден на 5 август 1850 г.

serie_14213_daf22b18c84453c7e62f68d8d2719fa4

Романите и разказите му се отличават с психологическата си дълбочина, а заедно с това предлагат едно съвършенство от естетическа гледна точка. Всичко това подсказва, че сме разтворили не просто книга на класик, ами и на изключително талантлив човек, който притежава финеса на истински творец. Затова и Мопасан до ден днешен остава един от най-четените и обичани френски автори, като с книгите му са израснали много поколения.

Цялото му име е дълго – Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан, като едва ли някоя корица на книга би го събрала… Затова се подписва с втората половина. Иначе носи в себе си травмата на лошите отношения у дома – родителите му се развеждат, когато е едва на 11. И цял живот не таи неприязънта, която чувства към своя баща.

За Мопасан е известно, че е от ония умове, които смело си пробиват път напред въпреки временните неблагополучия. Много легенди се разказват за времето, когато работи в Министерството на морските работи. Случва се след Френско-пруската война, в която всъщност участва и като доброволец. В архивите на министерството дори е запазена неговата характеристика, в която парадоксално пише: „Старателен чиновник, но пише лошо.”

Мопасан има късметът, че е забелязан от Флобер. Един от водещите представители на литературния реализъм в страната си, той взима под своето крило талантливия младеж. Даже може да се каже, че литературната звезда на Мопасан изгрява благодарение на автора на „Мадам Бовари”.

Подходът на Флобер към младия колега е забележителен – позволява му да публикува творбите си, едва когато е сигурен, че се е родило нещо стойностно. И действително, с появата на разказа „Лоената топка” името му бързо трупа популярност. Самият Флобер също не пести суперлативи.

Но и Мопасан очаква дълго и с нетърпение този момент – така започва най-плодотворното десетилетие на живота му, между неговата 30-а и 40-а година. През този период публикува всичките си 29 книги. Сред тях и „Бел Ами” – сигурно най-известният му роман.

Майсторският му жанр е разказът. На практика всяка година издава нов сборник, като за периода пише общо повече от 300 разказа. И те го правят известен далеч отвъд пределите на Франция. Показателен е фактът, че един от първите преводачи на писателя на руски е самият Лев Толстой.

Хроникьорите предоставят интересни данни за творческия ритъм на Мопасан. Например само през 1885-а – годината, в която излизат три негови книги, писателят сътворява обем от 1500 отпечатани страници. С това изпреварва значително темпото на други легенди на бързото писане – Балзак, Дикенс и Дюма.

Писателят обаче не приема еднозначно славата си. Опитва се да спусне завеса пред личния си живот, като казва, че той не е предназначен за широката общественост. Погнусен от мълвите, които се носят за него, забранява вестниците да публикуват изображението му.

Общественият живот пък запомня едно негово изказване за Айфеловата кулаМопасан е твърд противник на силуета ѝ. Като виц звучи всеизвестното му оправдание защо все пак всеки ден вечеря в ресторанта ѝ… Според писателя това е единственото място в Париж, откъдето… кулата не се вижда.

За да успее с творческите предизвикателства, които си поставя, Мопасан изработва твърд дневен режим и го спазва неизменно. Пише в предобедните часове, като сяда на бюрото още в седем сутринта. Следобедите пък са размишление върху сюжетите. Очевидно методът е успешен, защото по ръкописите на писателя липсват поправки и мастилени петна.

maupassant-guy-ecrivain

Успехът му носи и финансова независимост, като бързо натрупва състояние. Притежава четири вили и две яхти. Остава обаче близо до семейството си и подкрепя през целия си живот финансово своите майка и брат

Именно брат му заболява психически и навява на писателя тъжни мисли, че и него го чака подобна участ. Когато състоянието му действително се влошава, лекарите твърдят, че причина е работохолизмът, който развива Мопасан. За жалост, стига и до опит за самоубийство, който преживява. Дните му оттам нататък са по-скоро угнетяващи. Развива мания за преследване, а житейският му път приключва едва на 42 в психиатрична клиника. Остават книгите и идеите му, пък и мисли като тази: „В литературата се появих като метеор, а я оставям като мълния.

Хубави и вдъхновяващи мисли от Ги дьо Мопасан
Портрет на писателя от Краси Проданов

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

kaloyanovata-konnitsa

България в шест книги

Заглавията им подсилват националния ни имунитет Като на всеки празник, и на Съединението търсим онези …