Начало / Автори / Най-добрите приятели сред писателите

Най-добрите приятели сред писателите

Свързвало ги писането, понякога вярата или просто симпатии

scale_1200

Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си” – известната мъдрост се изпълва с ново съдържание, ако погледнем към известни създатели на книги, които са дружали помежду си. При това говорим за отношения, подложени обикновено на много притеснения и напрежение. Понякога надделявала творческата суета, а друг път над всичко оставал идеалът за приятелство. Ето няколко ефектни примера за писатели, открили сродна душа в лицето на свои колеги.

unnamed (1)

Франсис Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей

Авторът на „Великият Гетсби” се запознава с бъдещия носител на Нобелова награда за литература в Париж през 20-те на миналия век. Бързо се сприятелили, макар че на практика между тях съществуват доста разлики – и по отношение на представата за живота, и в характерите. Това всъщност впоследствие ще се окаже фатално за дружбата им… Фицджералд помогнал много за публикуването на книгите на Хемингуей. С времето обаче ролите им се разменили – и авторът на „Старецът и морето” станал по-известен. Обратно, популярността на Фицджералд вървяла надолу. И приятелството им се превърнало в съперничество, което в крайна сметка сложило край на отношенията им. Въпреки всичко остават свидетелства, че са изживели прекрасни мигове. Точно създателят на „Диамант, голям колкото „Риц”, споделя със свой познат в едно писмо: „Приятелството ми с Хемингуей е една от най-ярките страници в моя живот.

scale_1200 (2)

Ърнест Хемингуей и Джеймс Джойс

Животът среща Хемингуей и с още една ярка личност на писателския небосклон – Джеймс Джойс. Театърът на действията е отново Париж, като двамата откриват общо хоби – да посещават баровете във френската столица. Нещо повече, и двамата се включвали с удоволствие в импровизираните боксови турнири из съмнителни заведения. Според хроникьорите Хемингуей владеел юмручния бой по-добре от крехкия на вид Джойс. Няма обаче запазена информация някога да са насочвали удари един срещу друг. Напротив, Хемингуей винаги стоял наблизо, за да помогне на приятеля си… разбира се, с юмруци, а не с перо. Между другото, за боксовите умения на писателя се изказва твърде ласкаво дори световния шампион по бокс в тежка категория Джак Демпси. Но това вече е… друго приятелство.

scale_1200 (1)

Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис

Двамата британски писатели се срещат за първи път през 1926-а в Оксфордския университет. Признават, че първоначално всеки от тях имал някакви резерви към другия, но с времето стават наистина най-добри приятели. Общо 20 години споделят добро и лошо. Толкин признава, че открива в автора на „Хрониките на Нарния” интересен, забавен и образован мъж. На всичко отгоре именно Толкин подкрепя Луис, когато вярата му е разколебана – и благодарение на това впоследствие се превръща в един от най-популярните писатели, посветили се на християнството. Първият проблем помежду им възниква обаче поради факта, че Луис се присъединява към Англиканската църква, а не към Католическата, както е очаквал Толкин. Впоследствие създателят на „Властелинът на пръстените” се разочарова колко бързо Луис намира нови приятели и в средата на 30-те отношенията им са по-скоро хладни.

690e7f5fd2a1bcc2184db8519fbbf05f

Труман Капоти и Харпър Ли

Дружбата им датира всъщност от детските им години – двамата са съседи. Запознават се, когато той е на 6, а тя на 8. Имат добри отношения до смъртта на Труман Капоти през 1984 г. Смята се, че отношенията им са толкова топли, че всеки от тях изгражда герой, който прилича на другия. За Дил от „Да убиеш присмехулник” се твърди, че в основата на образа му е именно Капоти. По подобен начин и той описва в своята „Други гласове, други стаи” момиче, което прилича по характер на Харпър Ли.

5ed8b8682470e

Пушкин и Гогол

Отношенията им са пример за духовна близост между творчески умове. Когато се срещат, Пушкин е на 31, а Гогол – с десет години по-млад. Познанството им казва много, защото самият Пушкин дружи изключително трудно и на практика общува откровено с двама-трима души. Когато се запознават, Гогол вече е готов с „Омагьосано място” („Вечери в селцето край Диканка”). Поетът е очарован и пише прекрасна рецензия за творбата на по-младия си духовен събрат. Нещо повече, точно Пушкин дарява на Гогол сюжет, от който ще се роди пожъналата овации „Ревизор”. А след излизането ѝ казва: „Всъщност нямаше да я напиша по-добре. Гогол притежава бездънно чувство за хумор и наблюдателност, която е чужда за останалите.” И още веднъж му подхвърля безценна идея – за „Мъртви души”. Но чувствата им са взаимни – Гогол гледа на по-големия си събрат с уважение, прекланяйки се пред творческия му гений и ценящ дълбоко творбите му.

Лира.бг по материали от „Книжен континент”

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

borges-library-1240x639

Библиотеката на Борхес – намереният рай

Личната колекция на писателя е от изключително значение „Винаги съм си представял, че раят е …