Начало / "Четящият човек" / Неща, които обиждат книгата

Неща, които обиждат книгата

Просто тя е повече от вещ – пълна е с дух и иска нашето уважение

felipepelaqum-0q5Y7OFmMhM-unsplash

Ние сме нейни стопани

Даже да си я купим от книжарницата, пак е нужно да полагаме грижи. Защото е като живо изворче – в нея има дух. Нуждае се от внимателен прочит, а после от уютно кътче в библиотеката.

Книгите обичат да бъдат разгръщани

Обаче дали според вас им харесва да бъдат мачкани на руло или пък подхвърляни тук и там… Един от критериите как се отнасяме със собствени си книги са ъгълчетата на страниците. Винаги е много нелепо, когато тръгнем да ги подгъваме. Всъщност и по това може да познаете кой каква връзка изгражда със собствените си книги.

Едно време се смятало за престъпление

Да подгънеш страница на книга можело да ти донесе много проблеми… Основателят на първата лондонска библиотека Самуел Фанкорт налагал необичайно тежка санкция на провинилите се читатели. Освен физическо наказание с бич при повторно установяване на деянието ги заплашвали и седем години затвор!

Мястото на книгата е при хората

Ако я разделим от себе си, съдбата ѝ е нерадостна. Тя краси дома и човека. Затворена в мазето или на някоя друго място, където не пречи, животът ѝ става много по-къс. Така просто я унищожаваме.

Има обаче и по-тежки провинения спрямо нея

Създадени сме по интересен начин – може да притежаваме някоя книга, без да я разгръщаме, но в същото време да сме ревностно привързани към нея. Ако я дадем обаче на друг, книгата ще е по-щастлива. Просто ще я разтвори още някой.

Но да отнемем книга вече е грозно

Пак един пример от историята… В Древен Египет кражбата или загубата на папирус се наказвала със смърт. Ще кажете, че писанията тогава са били безценни – и наистина имате право. Но книгите обикновено са много повече емоция, преживяване, състояние… Да посегнем на чужда книга е и грозно, и обидно. Човек се чувства предаден точно защото книгата се явява нещо интимно и скъпо. Тя е прозорец към душата. А да влезеш там с взлом наистина боли!

Красивата книга е онази, която бавно се протрива от четене. Така и стареят книгите – постепенно, със стил… Първото условие пак е да ги пазим. Да им даваме и уважение, и любов

217401273_152887230745193_3293453545010566070_n

Понякога ги цапаме, без да искаме

Има една история, свързана с Фридрих II, пруският император. По негово време – говорим за началото на 18. век, онези, които наранявали книги заради безотговорността си, били затваряни в тъмна яма… та дано им просветне отвътре, че точно книгите са светлина.

По-добре обаче да си говорим за книгите с любов

Точно от любов към тях е хубаво да знаем и кога да се разделим. Книгата обича да е четена. Затворена между кориците си, тя е нещастна. Старите нечетени книги винаги са тъжни – сигурно сте виждали такива.

А да я пуснете да продължи нататък, вече говори много и за вас самите. Най-вече това, че обичате истински книгите.

Текст Краси Проданов

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

kaloyanovata-konnitsa

България в шест книги

Заглавията им подсилват националния ни имунитет Като на всеки празник, и на Съединението търсим онези …