Класиката на Селинджър е от най-обичаните книги
Романът се появява за първи път в средата на юли 1951 г. При това авторът му работи над него цели девет години. Резултатът обаче е зашеметяваща книга, която се подписва под световната култура от втората половина на миналия век.
Точно „Спасителят в ръжта” превръща и самия Селинджър във феномен, като спокойно може да се каже, че до ден-днешен е сред най-обичаните автори изобщо – наред например с Екзюпери или Харпър Ли.
За успехите на книгата говори и фактът, че е сред стоте най-хубави англоезични романа, а наред с това, една от дванайсетте най-продавани изобщо.
Голяма част от „Спасителят в ръжта” е написана направо на фронта по време на Втората световна война. Името идва някак естествено заради сцена, в която главният герой Холдън дочува момче да рецитира стих на Робърт Бърнс – „В цъфналата ръж”. Така и той си представя, че стои на ръба на голяма ръжена нива и спасява играещите си там деца от пропадане в пропаст.
Смята се, че романът се ражда от сюжети, които Селинджър развива в свои разкази – например в Slight Rebellion off Madison, където се появява и самият Холдън, после главен герой в „Спасителят в ръжта”.
Има предположения, че Холдън Колфийлд е всъщност отражение на самия писател. И двамата например предпочитат живот, далеч от всички. Селинджър го потвърждава, като заминава няколко години след излизането на „Спасителят в ръжта” – оттегля се в малко градче, където живее в уединение на практика до края на земните си дни.
„Спасителят в ръжта” се отличава от много други обичани произведения и заради това, че моментално се превръща във феномен. За кратък период след излизането ѝ са продадени 60 млн. екземпляра. Дори днес в световен мащаб всяка година книгата си купуват около четвърт милион читатели.
Особено популярна става сред студентите в САЩ през 50-те и 60-те. Много критици ѝ лепват етикета „Библия на младите хора”. Сред най-интересните проявления на популярността на романа е т. нар. Catcher Cult – от всички, които искат също да бъдат „спасители в ръжта”.
Славата обаче носи и проблеми. През 1961 г. „Спасителят в ръжта” е забранена за повече от 20 години в американските библиотеки и училища. Основната причина е в непозволената лексика, използвана от автора, също и сексуалните сцени в книгата, присъствието на богохулство, ефектът от подриване на семейни ценности, подстрекателство към бунт. Отбелязват се също безразборните полови връзки, пушенето и др. В резултат обаче хората са амбицирани да я прочетат и може да се каже, че забраната постига обратен ефект. Сега „Спасителят в ръжта” присъства в учебните програми.
Още навремето Селинджър споделя: „Наясно съм, че много мои приятели ще се развълнуват или шокират от някои глави в книгата.”
Известен е още един ефект от „Спасителят в ръжта”, вече трагичен. Много читатели, впечатлени от прочетеното, стават участници в престъпление. Най-известният случай е с Марк Дейвид Чапман, убиецът на Джон Ленън – при ареста му е намерена именно „Спасителят в ръжта”, като по време на съдебния процес той дори чете на съдиите части от книгата. Същото се повтаря при убийството на актрисата Ребека Шефър и при опита за убийство на американския президент Роналд Рейгън.
Селинджър пък се чувства претоварен психически от успеха на книгата и не иска да е под светлината на прожекторите. Отказва и филмиране на романа, въпреки желанието на светила като Стивън Спилбърг или Леонардо Ди Каприо.
Писателят забранява и създаване на продължение на „Спасителят в ръжта” – по почина, по който се прави при други книги. За правата на славния роман след смъртта на писателя се грижи неговият син. Поне докато не изтекат авторските права за книгата – през 2046 г.