Лира Литературно-рекламна Агенция
Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново
Свикнали сме да приемаме, че онези, които оцелеят след инцидент, са късметлии. Истината е, че не са. Защото именно те трябва да се преборят с последиците от преживяното, да запълнят празнотата, да се освободят от болката, да се преборят с чувството на вина, породено от факта, че те са оцелели, а други− не; да си издигнат бент срещу натрапчивата идея, че са можели да променят нещата, ако бяха постъпили различно. Как се продължава напред след подобно преживяване?
Всяко семейство си има своите пукнатини. Всяко семейство е като пъзел, изграден от различни парченца, но и всяко семейство си има един член, чиято притегателна сила е достатъчно голяма, за да успее да ги задържи заедно, да не се пръснат настрани като цвят на глухарче във вятъра. Бенямин е този център, около който гравитират родителите и братята му, той е онова, което ги скрепява и успява да ги задържи заедно, въпреки всичките им различия. Странното е, че именно той е човекът, който най-често си задава въпроса „Защо съм сам? Къде са братята ми?”. В „Оцелелите” Шулман разказва за отчуждението и самотата като бент срещу болката, способна да ни разруши отвътре. Трите момчета се впускат в пътуване назад през спомените си, търсейки онзи момент, в който светът на всеки от тях започва да се разпада с надеждата, че ще открият начин да поправят щетите и да си върнат изгубеното. Но често погълнат от собствената си болка, човек не е способен да види страданието на най-близките си. И докато отчаяно се опитват да открият пътя един към друг, от миналото започват да изплуват премълчани истини, способни да ги разделят завинаги, като ни карат да се запитаме дали има граница, отвъд която сме неспособни да се съхраним от болката.
Страниците на тази книга са пропити с емоции, усещането за нещо безвъзвратно изгубено се процежда между редовете и пропълзява под кожата, за да се настани там задълго и без намерение да напусне читателя след затваряне на последната страница. Шулман не просто разказва за самотата, болката и отчуждението, а превежда читателя през тях.
