Лира Литературно-рекламна Агенция
Създателката на паранормални романтични вселени разкри защо е толкова отдадена на митологичните същества на живо в Инстаграм специално за българските си читатели
Трейси Улф обича вампирите, драконите и всички онези същества, които се пробуждат нощем. Някога преподавател по английски език, днес тя е посветила цялото си време на писане на мрачни, романтични истории. Писател е на пълен работен ден в дома си в Остин, щата Тексас, където живее заедно със своето семейство.
„Копнеж“ е първият роман от едноименната ѝ поредица за тийнейджъри, определяна като „Здрач“ за едно ново поколение. Книгата излезе на български език през април, а още със световната ѝ премиера Universal Pictures обявиха, че са придобили правата за екранизация. Докато феновете тръпнат в очакване на филма, ще могат да проследят историята, която надгражда митологията и романтиката с всеки следващ роман във второто и третото продължение, които очакваме у нас съответно през юли и септември.
Историята е романтичен и декадентски разказ за това какво се случва, когато този, за когото копнееш, е и този, заради когото можеш да умреш. Грейс е главната героиня в „Копнеж“, а животът ѝ се променя с прекрачването на прага на Академия „Катмиър“. Нищо в това място или в учениците, които учат там, не изглежда каквото е. А тя се оказва смъртен сред богове… или чудовища. Разколебана дали изобщо принадлежи към някоя от враждуващите фракции, единственото, с което е наясно, е общата им омраза към нея. Джаксън Вега пък е вампир, който не е изпитвал нищо стотици години и крие у себе си страховити тайни.
Именно тази романтична паранормална вселена, която Трейси Улф изгражда, се превърна в любима на българските тийнейджъри и читателите на „Копнеж“ имаха възможността да зададат въпросите си към авторката, на които тя отговори по време на живо включване в Инстаграм по покана на издателите ѝ в България.
Читателите на „Копнеж“ имаха възможността да зададат въпросите си към авторката, на които тя отговори по време на живо включване в Инстаграм
– Какво вдъхнови написването на романа „Копнеж“?
– Винаги съм искала да напиша книга за вампири, но вече има толкова много добри истории за тях. Затова се чувствах, сякаш стъпвам на раменете на гиганти, когато реших да се гмурна в полето на историите за вампири. Бях разколебана и доста време не предприех нищо, но издателите ми споделиха, че искат да се завърнат към вампирските истории и ме попитаха дали бих написала такава. Очевидно не можех да откажа. Исках да напиша история, в която действието се развива в училище – пансион, а и вече имах четири такива незавършени на компютъра си. Започвах ги няколко пъти, но всичко си дойде на мястото за написването на „Копнеж“. Обичам паранормални същества и исках да има и още нещо освен вампирите, затова в историята присъстват и вещици, и дракони, като тях и преди съм включвала в поредиците си. Беше време вампирите да се завърнат и разбира се, се качих на борда! Обичам паранормални истории, те винаги са били в сърцето ми.
– Колко време отне написването на книгата и имаше ли моменти, в които ти беше трудно да продължиш историята?
– Аз съм от писателите, които имат нужда историята да отлежи известно време. Измислям героя, основна сюжетна линия и те остават в съзнанието ми понякога с месеци. С „Копнеж“ периодът, в който оставих идеята да отлежи, беше месец, и когато се почувствах готова, седнах и я написах много бързо. Първата чернова ми отне месец, но след това имаше редакции, разбира се. Грейс се появи изцяло оформена като герой, което не ми се случва много често, но тя просто сякаш проговори в съзнанието ми и това много улесни процеса за мен.
– Има ли моменти в историята, които е трябвало да се случат по различен начин, но са се променили в процеса на писане?
– Това е моментът, в който Джаксън и Грейс се срещат. Пренаписвах тази част седем или осем пъти, все не се получаваше. Не откривах баланса, а исках закачлив диалог, страст. Исках той да я въведе в паранормалния свят, от който тя става част. А ако ме питате за втората книга, голяма част от нея отпадна, може би 30 хил. думи бяха изрязани и се озоваха на пода на стаята в дома на редактора ми, защото нямаше място за тях.
– Ако трябва да изберете един от героите си в „Копнеж“, в чието приключение да се впуснете, кой би бил той?
– Труден въпрос, тъй като обичам всеки един от героите, но бих казала, че това е Грейс. Тя най-много прилича на мен, с нея споделяме и общо чувство за хумор. Харесва ми идеята (а и затова обичам паранормалните истории) да се лутам из някое училище и ненадейно да разбера, че момчето, по което си падам, е вампир, а сред учениците има и вещици.
– Откъде се появи вдъхновението за Академия Катмиър, защо решихте да бъде в Аляска?
– Исках мястото да е различно от това, на което живея аз и с което съм свикнала. Исках Грейс да усеща изолацията и самотата, затова и реших героинята да бъде сирак. Аз самата съм впечатлена от Аляска, щатът е много красив, с планините си, които винаги съм искала да видя, но все още не съм, обаче се надявам скоро и това да се случи. Мястото създава страхотна атмосфера, в която да стават неща, които вероятно не биха се случили в града. Например дракони, които прелитат свободно наоколо и хората не биха ги видяли, за разлика от центъра на големия град. Въпреки че и това го има по-нататък в продълженията, загатвам, че предстои.
За да напишеш добра паранормална история за вампири, трябва да се придържаш към някои от характеристиките им, но и да добавиш от собственото си въображение
– Как Ви хрумна идеята за трансформацията на дракони? Може би от китайските дракони, българските змейове или някоя друга митология?
– Вдъхновението дойде по-скоро от българските змейове, отколкото от китайските дракони. Обичам дракони и имам написана цяла поредица, посветена на тях, отпреди девет или десет години, когато паранормалните истории бяха популярни. За написването на „Копнеж“ правих много проучвания и по-специално за българските змейове и европейските дракони, които са изключително интересни за мен. За тях научих преди десетина година, когато пишех другата поредица. Освен да пиша, обичам много и да проучвам, още от училище, и отделих много време да чета за Аляска, рових се надълбоко, за драконите също, за да съм възможно най-подготвена с информация.
– Вампирите и драконите са представяни вече по множество различни начини. Как открихте своя личен почерк в пресъздаването на образите им?
– Мисля, че ако си решен да се гмурнеш в паранормалния свят, в този на вампирите, наистина трябва да отделиш време, за да се запознаеш с това, което има като информация за тези същества и да се придържаш към някои от характеристиките им. Например това, че вампирите са кръвопийци. Но също така трябва и да добавиш и част от себе си, затова и си отделих време да помисля какъв би бил животът ми, какви умения биха ми били необходими, ако аз бях дракон в съвремието. Или ако бях вещица, как бих се скрила, изобщо как бих живяла в модерния свят, в който живеем ние. Мисля в посока какво е необходимо, за да се адаптират те като герои от истории, които датират отпреди хиляди години и да го комбинирам и със своите идеи и съвременната култура.
– В България „Копнеж“ излезе през април, а съвсем скоро предстои и втората част. Ще приключи ли обаче историята с петата книга от поредицата или да очакваме още продължения?
– В САЩ обявихме, че предстои да излезе поредица, посветена на герой, с който читателите се срещат в третата книга. В момента, в който образът му се появи, знаех, че искам да разкажа историята му и да продължа да го развивам в „Копнеж“. Ще видим и Джаксън и Грейс, разбира се, фокусът ще е леко изместен, но остава във вселената на „Копнеж“ и ще проследим как се развиват героите, които толкова заобичах.
– Какво е усещането да създавате истории, които можете да споделяте с читатели от цял свят?
– Чувството е невероятно. Толкова съм трогната от начина, по който беше посрещната поредицата. Забавлявах се много, докато я пишех, докато разгръщах сюжета и героите, и да видя реакцията на читателите за Грейс, Джаксън, Хъдсън, Флинт, както и герои, с които тепърва предстои да се запознаят българските читатели, ме кара да съм благодарна за факта, че книгата се харесва и достига до тях.
